Фобос

Фобос е по-големият и по близкият до Марс спътник.
Никой друг спътник не е на толкова близко разтояние от своята планета,колкото е близко Фобос-той е на 6000км на повърхноста на Марс.
Той е един от най-малките спътници.
Фобос носи името на древногръцкият бог на страха Фобос- син на Арес и брат на Деймос.


»     Орбита : 9378 км от центъра на Марс
»     диаметър : 22,2 км
»     маса : 1,08е16 кг
»     Площ : 0,0119 земни площи
»     Обем 5×10−9 земни обеми
»     Средна плътност 1,9 g/cm³
»     Втора космическа скорост : 11 m/s
»     Период на Въртене 7 часа 39,2 мин ( синхронен )
»     Температура на повърхноста : ~313 K
»     Атмосферно налягане : Няма


Откриване
Фобос е открит от американския астроном Асаф Хал на 18 август 1877 г. във Военоморската обсерватория в гр. Вашингтон, САЩ в 21:14 часа по Гринуич.Асаф Хал открива също Деймос, другия спътник на Марс.
Имената на спътниците са предложени от Хенри Мадан (1838–1901), директор на науките в Етонския колеж. Той ги избира от Илиада, песен XV, където Арес призовава Ужас (Деймос) и Страх (Фобос).
Фобос е сниман за първи път от близо от американските апарати Маринър 9 през 1971 г. и Викинг 1 през 1977 г., съветския Фобос 2 през 1988 г. и американския Марс глобъл сървейър през 1998 и 2003 г.


Характеристики на орбитата На Фобос
За Фобос е характерно синхронното въртене — той винаги е обърнат с една и съща страна към Марс. Намира се на подстационарна орбита, извършвайки една орбита по-бързо от времетраенето на деня на планетата. Поради тази причина наблюдаван от повърхността на Марс, Фобос изгрява от Запад, за около 4 часа и 15 минути се придвижва на изток през небосвода и залязва на източния хоризонт. За един марсиански ден Фобос изгрява и залязва средно два пъти (през 11 часа и 6 минути). Поради близостта му до планетата Фобос не може да се наблюдава на ширини по-големи от 70,4°.
Ниската орбита на Фобос предопределя неговото разрушение в даден момент в бъдещето. Приливните сили на Марс снижават неговата орбита с около 1,8 сантиметра на година. След около 50 милиона години Фобос или ще падне на повърхността на Марс или ще се разпръсне в планетарен пръстен, когато премине границата на Роше, намираща се на 8400 km от центъра на Марс. За подробен анализ виж тази статия. Поради неправилната си форма гравитацията на Фобос се изменя в рамките на 210%, а при добавяне и на приливните сили на Марс — в рамките на 450%.
Гледан от Фобос, Марс изглежда 80 пъти по-голям на диаметър от Луната при пълнолуние, заемайки 1/4 от небосвода, и 2500 пъти по-ярък от нея при пълнолуние.
Наблюдаван от марсианския екватор, Фобос има видим диаметър приблизително равен на 1/3 от лунния. Наблюдатели на по-големи ширини (но по-малки от 70,4°) ще наблюдават по-малък видим диаметър поради увеличеното разстояние до Фобос. Големината на Фобос по времето на прехода му през небосвода от запад на изток се изменя в рамките на 45% поради приближаването и отдалечаването му от наблюдателя на повърхността. Ъгловият диаметър на Фобос е около 0,14° непосредствено след изгрев и непосредствено преди залез и 0,20° в зенит. За сравнение ъгловият диаметър на Слънцето е 0,35°.


Принос на България за Фобос
Принос в изследването на Фобос има астрономическата обсерватория в гр. Кърджали, България. Създаденият от инж. Пейчо Беляков космически прибор „РЕФЛЕКТРОН“ е включен като основен прибор в съветската програма Фобос, изстреляна на 7 юли 1988 г. от космодрума Байконур.


Физически характеристики
Фобос има ниско албедо и най-вероятно е C-клас астероид прихванат от гравитацията на Марс. Съставът му е подобен на богатите на въглерод C-клас астероиди в астероидния пояс. Марсианските луни са продълговати, тъй като не им достига гравитация, която да ги направи кръгли. Плътността на спътника обаче е твърде малка, за да бъда съставен изцяло от скали. Съветският апарат Фобос 2 разкри източник на газ на повърхността на спътника (най-вероятно водна пара) но за съжаление апаратът претърпя повреда и не довърши наблюденията си. Скорошни снимки от Марс Глобъл Сървейър показват че Фобос е покрит със слой от фин прах дебел около 1 метър, подобен на реголита на Луната.
Повърхността на Фобос е осеяна с множество кратери. Най-големият от тях е кратерът Стикни — моминското име на съпругата на Асаф Хал. Подобно на сатурновия спътник Мимас, сблъсъкът, породил кратера, почти е разрушил Фобос. На повърхността му се наблюдават пукнатини вероятно причинени от сблъсъка. Размерите на Фобос са 27 × 21,6 × 18,8 km.


Снимки на Марс
Планетите в Слънчевата система