Keywords: Обяви, Подарява куче, Подарява котка, Подарява птици, Домашни любимци, Животни, Кучета породи, Обяви подарява, Pets
Виж още обяви на тема:
Подарявам домашен любимец! Обяви подарявам!
Показват се публикациите с етикет Куче. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Куче. Показване на всички публикации
неделя, 7 юни 2009 г.
неделя, 31 май 2009 г.
Документи и свидетелства на кучето! Родословие! Чистокръвност!
Keywords: Кучета Родословие, Кучета, Куче Породи, Куче Родословно свидетелство, Куче Документи, Московска Стражевая куче, Куче Shih Tzu, Куче Шар Пей, Куче Чао-Чао, Куче Чихуа-хуа, Куче Аржентинец, Куче Френски булдог, Куче Азиатец, Сибирска Лайка куче, Немска овчарка порода куче, Куче Кавказец, Куче порода Българско овчарско
Всяко доказано чистопородно куче притежава няколко основни документа. Те го съпътстват през целия му живот и са необходима предпоставка за използването му като разплодник.
I. Родословно свидетелство
Това е основният абсолютно задължителен документ за всяко куче. Бланките са с различна форма и начин на подреждане на текста. Най-пълна и точна информация съдържат родословните свидетелства, съставени от четири страници.
Първата страница е титулна и съдържа информация за кучето. Всички надписи са без съкращения. Допуска се изключение за някои общоприети символи и означения. В най-горната част е "главата" на родословното свидетелство. Съставена е от емблема на организацията, надпис, че този документ е родословно свидетелство, инициали на Международната федерация по кинология и инициали на клуба, който представя породата. Под "главата" следва основното описание на кучето, което съдържа:
1. Име . Изписва се цялото име, придружено от названието на развъдника, в който е "произведено" кучето.
2. Пол . Отразява се с думи от какъв пол е кучето.
3. Космена покривка . Обяснява се видът и структурата на космената покривка - късокосместо куче, дългокосместо куче и т. н.
Съществените моменти около родословното свидетелство
Документът за родословие доказва,че:
1. Кучето, на което се издава, е родено от посочените в родословието майка и баща и, съответно, на свой ред те са от посочените в по-задните "колена" майки и бащи, т.е. родословието е ДОКУМЕНТ ЗА ПРОИЗХОДА на дадено куче
2. Кучето, на което се издава, е произведено... (добре де, терминология...) родило се е в съгласие с всички правила за съответната порода; връзката е била разрешена от клуба на дадената порода в дадената страна и организацията-издател гарантира с подпис и печат, че родословието е оригинално, валидно и редовно.
Родословното свидетелство е документ, който не доказва, че:
1. Кучето, на което се издава, е бъдещ шампион; родословие получават всички кучета, родени в кучило, което е "създадено" в съгласие с клубните правила - дори ако тези кучета са с ниско качество или имат някакви дефекти и недостатъци; после, за да създадат те самите потомство, трябва да изпълнят съответните клубни/породни правила и ако не ги изпълняват, нямат право на потомство.
Какво представлява свидетелството:
Това е документ (оригинал!), в който са вписани името, полът, цветът, клубният и татуировъчният номер на едно куче, името и евентуално адреса на човека, който е собственик на майката; имената, номерата и титлите на родителите и предците до 3, 4 или 5 поколения назад, зависи от държавата която издава документа. На това родословие освен посочените неща, има също така печат и подпис на федерацията, която гарантира за издаването му.
Всяка държава има отделна, собствена бланка за родословие на куче; в някои страни (България например) клубовете по породи имат право да издават родословия на собствени модели бланки. Така или иначе, родословието е попълнено ясно и подробно на машина или компютър и никога - на ръка. При износ от дадената дъжава, кучето трябва да получи експортно родословие (има няколко държави, които не издават такива) и след като кучето пристигне в новата си родина, това експортно родословие се заверява в местната федерация и получава местен номер.
Издаване на родословно свидетелство в България:
За да получи едно родено в България кученце родословие, собственикът на майката трябва да бъде член на клуб за породата или киноложко дружество, ако породата си няма клуб. Майката - и съответно бащата - трябва да изпълняват условията за допускане до развъжане, посочени в правилника за развъдна дейност на този клуб/дружество; и, естествено, клубът/дружеството трябва да е разрешил на тези майка и татко да участват в развъждане. С други думи: и майката, и бащата са одобрени за получаване на потомство. Ако това е изпълнено, собственикът на женското куче уведомява клуба/дружеството, че е избрал съответния мъжки за бъдещ татко и... Ами, зависи от правилата, въведени в клуба, но като цяло се попълват два важни документа: АКТ ЗА ВРЪЗКА или документ със сходен смисъл, доказващ, че на еди коя си дата еди кои си мъжко и женско кучета са осъществили връзка; ДОГОВОР ЗА ПОКРИВАНЕ или документ със сходен смисъл, доказващ, че собствениците на двете кучета са уговорили точно заплащането на тази осъществила се връзка (било то пари при връзката или кученце в последствие). Тези два документа се предоставят в клуба/дружеството - веднага или пък, ако такива са правилата на клуба, при регистрирането на кучилото.
Когато малките се родят, собственика на женското куче уведомява за събитието клуба и, естествено, собственика на мъжкото куче. Съобщава броя, пола, цвета на родените малки (включително и мъртвородени, ако е имало такива).
Когато кученцата навършат съответна възраст (различна за различните клубове), оторизирано за това лице прави оглед на кучило, регистрира малките по пол, цвят и име!!!! и въз основа на това те получават клубни и татуировъчни номера.
Собственикът на майката на малките кученца задължително ги татуира (или поставя микрочип!!!) и предава в клуба документ, указващ какви са номерата на кученцата (татуировка или микрочип, с подпис на лицето, слагало татуировките или чиповете). Плаща си родословията за ВСИЧКИТЕ кученца и на базата на регистрацията, направена след огледа, клубът попълва родословните документи на кученцата, след което те отиват за регистрация в Племенната книга на БРФК. Вече с номер от ПК на БРФК, печат и подпис на завеждащия въпросната ПК, родословията отиват при собственика на женското куче и той връчва родословията на новите собственици на кученцата.
Когато купувате куче с родословие вие трябва да получите:
1. Оригинално (не ксерокопие!) родословно свидетелство с всичките описани по-горе неща в него, с номер от ПК на БРФК и подпис и печат.
Ако свидетелствата още не са били издадени, продавача на кучето трябва да ви даде гаранция за това, че документ ще има: телефон на клуба, където да проверите, че даденото куче е регистрирано, и има право на родословие, ще си има родословие, когато (еди какво си). Родословни свидетелства се "бавят" по няколко причини - кученцата трябва да са на най-малкото 49 дни, преди БРФК да впише родословието в ПК; собственикът на женското куче - т.н. развъдчик - трябва да има регистрирано във FCI запазено име, без което родословията не се регистрират в БРФК... и, разбира се, самият процес на издаване на родословие отнема време.
2. Куче, което има татуировка или микрочип (лепенка с номера на микрочипа се поставя на родословието и във ветеринарния паспорт на кучето!)
Т.е. преди да купите едно куче, проверете дали клубът ще му даде родословие. Много са мошениците, които продават "уж-родословни" кучета и после новите собственици остават излъгани и без документи. Това не омаловажава самото куче и любовта към него, просто оставя неприятен вкус в устата на собствениците му.
Освен това трябва да знаете, че ако едно кученце не е регистрирано в клуба/дружеството, то няма как да получи родословие в последствие, независимо дали мама и татко каквито са ви ги казали, имат или нямат родословия. Клубът не носи отговорност за връзки, които са станали извън клуба; за кученца, родени извън клуба... и при това положение НЯМА ПРАВО да гарантира с издаването на родословен документ, че дадено кученце произхожда от конкретни родители.
Родословни свидетелства от чужбина:
За чуждестранните родословни документи важи същото, както и за българските - трябва да има всички посочени най-горе данни, подпис и печат, да са оригинал, а не копия.
Най-често кучета с чуждестранно родословие се купуват от зоомагазините у нас и много често повечето такива животни се продават с фалшификати, за нещастие. Някои при това са много убедителни на външен вид. Най-лесният начин да се уверите, че предлаганото ви РОДОСЛОВИЕ е истинско е да вземете координатите на федерацията на страната, от която е родословието, от сайта на FCI - www.fci.be и да се свържете с тази федерация, която да ви потвърди, че номерът на това родословие фигурира при тях в племенната книга и към този номер върви същото име на куче (е, федерацията може и да не иска да контактува с вас, но това е друг въпрос). С други думи: в магазина записвате държавата, номера на родословието и името на кучето, и казвате на продавачите, че без проверка на родословието няма да вземете кучето и ако не ви изритат от магазина, родословието може и да е истинско. Но, като цяло,не си купувайте кучета от зоомагазини, борси и прочие - дори ако не ви излъжат за родословието, много вероятно е кученцето да е живяло в ужасни условия, да е болно/заразено, психиката му да е пострадала и други подобни, освен това слагате сума пари в джоба на търговец, който цели само бърза печалба, вместо да ги дадете на развъдчика-човек който създава и отглежда животните с обич и грижи. Надценките при зоомагазините са изумителни, често над 50% и още по-често - над 100%. Помислити правилно преди да предприемете стъпка по закупуване на куче.
А иначе, ПРАВОТО да провери официално легитимността на дадено родословие има клубът/дружеството, който за целта се обръща към БРФК и оттам до федерацията-издател се изпраща писмо, на което федерацията-издател е длъжна да отговори положително или отрицателно и така информацията се връща обратно при вас. Някои клубове контактуват директно с други клубове за същата порода в определени държави и могат да извършат неофициална проверка и през клуба в дадената държава (което става по-бързо).
Ако едно родословие е истинско, остава въпросът дали кучето, което в зоомагазина са ви продали с него, е това, на което е издадено родословието. По всички държави (вече включително Унгария и Сърбия) кучетата или се татуират, или им се поставя микрочип, така че ако такова нещо няма, най-вероятно родословието не е на това същото куче. Често се случва внесени с документи животни да умрат и тогава хартийката се "прилага" към друго, живо и здраво животинче, освен това всички околни държави - Унгария, Сърбия, Македония, Румъния, Словения, Чехия и т.н. издават експортни родословия; ако ви предлагат в зоомагазин куче с неекспортно родословие (т.е. на документа никъде не пише, че е EXPORT), пазарете се за отстъпка в цената или не взимайте кучето изобщо.
Ако пък си купувате куче от развъдник в чужбина, то този развъдник носи отговорност да ви предостави кучето в комплект с неговото си, оригинално родословие :))) Има два проблема - в някои държави (Испания, Франция и т.н.) родословни документи се издават много късно, когато кучето стане на 8-9 месеца, че и по-голямо; докато пристигне родословието тук у нас кучето не може да се извежда на изложби (БРФК изисква наличието на документ!) Вторият проблем, е че в някои държави има алтернативни организации (примерно Русия, Украйна и др.) и родословието оттам може да бъде от федерация, която не е член на FCI и то не се признава в държава, членка на FCI. Това дали родословието е от "легитимна" федерация можете да проверите като попитате в клуба или БРФК.
Имайте в предвид, че:
Доказаното родословие не прави кучето повече куче!!! Родословието не означава повече обич, по-малко грижи, по-малка отговорност! Като живо същество куче шампион не може да бъде нищо повече от кучетата, които срещаме ежедневно по улиците - ако сложим на една везна животите им, то тя ще се изравни! Родословието НЕ Е снобария! Родословието е документ за самоличност и доказателство, че Вие притежавате куче от породата Лабрадор Ретривър, Чихуа-хуа, Shih Tzu, Белгийска овчарка, Малиноа или Тервюрен или каквато и да е там порода куче. Всички кучета без родословия са много близки, носещи породни белези и подобни на Лабрадор Ретривъра кучета.
Като плюс, родословието дава възможност за изява по изложби и състезания, дава възможност за развъждане на вашето куче. Родословието може да Ви даде и нещо много ценно - в някои клубове (като в БНКЛР) изискванията за издаването на родословия на малките са, да имат родителите определени тестове и изследвания за наследствени заболявания. Купувайки клубно куче, на Вас е гарантирано от развъдчика, че е направил всичко възможно, за да се предотвратят евентуални проблеми за вбъдеще. Разбира се, всички знаем, че генетиката е неточна наука и винаги може да ни изненада. Случи ли се това, нашите развъдчици поемат отговорността!
4. Основна окраска и характерни белези . Например - "чернокафява окраска, маска на муцуната".
5. Допълнителни белези . В тази графа се отразява наличието на особени белези, които са специфични единствено за кучето, притежател на родословното свидетелство.
6. Дата и година на раждане . Отразяват се денят, месецът и годината на раждане на кучето.
7. Татуировъчен номер . Вписва се номерът, татуиран в дясното ухо на кучето. Когато кученцата навършат 50 дни, но не по-късно от двумесечна възраст, докато са още в развъдника, се татуират от оторизирано лице по специална схема (номерация). Списъкът на всички кученца с номерата се изпраща в службата за контрол на племенната дейност. При изготвяне на родословните свидетелства, тези номера се вписват.
8. Име на развъдчика .
9. Адрес на развъдчика .
10. Инбридинг . Изброяват се имената на кучетата, които фигурират в родословието и са в някаква степен на близко родство. Степените на родство се отразяват по схемата на Шапоруж. При особено ценни екземпляри се вписва инбридингът и в поясите, които не са включени в родословното свидетелство.
11. Братя и сестри . По азбучен ред се изброяват всички братя и сестри на кучето. Срещу имената им със съответните инициали се отразяват някои от характерните белези на всеки родственик.
12. Обяснение за броя на приплодите . Отразява се колко мъжки и колко женски кученца са родени и колко от тях са отпаднали (умрели или отстранени).
13. Разяснително каре . В него е поместена информация, че родословното свидетелство е основен документ за всяко куче. Този документ има юридическа стойност. Забраняват се всякакви вписвания, добавки или корекции, направени извън службата за племенна дейност. Допуска се изключение само за подписа на развъдчика, за подписа на ветеринарния лекар, извършил преглед за тазобедрена дисплазия и за вписване на ръка промяната на собствениците на кучето, за което има отделено място на 4-та страница. Родословното свидетелство съпътства кучето и се съхранява от неговия собственик.
14. Подпис на развъдчика . След като Службата за контрол на племенната дейност изготви педигретата за всички родени в даден развъдник кученца, тя ги изпраща с препоръчана поща на развъдчика. Той собственоръчно се подписва на всяко от тях и ги предоставя на хората, купили кученцата.
15. Данни от Племенната книга . Отразява се номерът, под който кучето е вписано в Племенната книга, датата, на която е извършено това вписване и подпис на лицето, упълномощено да контролира издаването на родословни свидетелства.
На цялата площ на втора и трета страница е разположена родословната таблица. Тя представлява правоъгълник, който е разделен вертикално на четири колони (пояса). Това са четирите родословни пояса, в които се вписват родителите на кучето, дядовците и бабите, прадядовците и прабабите и т. н. Родословната таблица е разделена по дължина на две равни части. Горната е за бащата, неговите родители и прародители. Долната е за майката, за нейните родители и прародители.
В първи родословен пояс както за бащата, така и за майката се отразява следната информация:
1. Име . Вписва се името и развъдника, от който произлиза родителят.
2. Номер в Племенната книга .
3. Завоювани степени . Отразяват се със съответните инициали степените, които кучето е завоювало при участие в изпитания за проверка на "работните" качества.
4. Знак за племенна годност . Със специален символ или съкратено изписване се отразява степента, която кучето е придобило при явяването си за завоюване правото да се използува като разплодник.
5. Знак за тазобедрена дисплазия . Той е показател, че кучето не страда от степен на тазобедрена дисплазия, която да не му позволява да се използва като разплодник.
6. Оценка на екстериора . Със съответна буква (или комбинация от букви) се отбелязва най-високата завоювана оценка при проверка на екстериора, преди кучето да участва като разплодник. Например на немски език при оценка "много добър" не се изписва Sher Gut, а само SG. На английски език същата оценка не се изписва Very Good, а само VG и т. н.
7. Кратко описание . В стегната схематична форма се отразява характеристиката на кучето, която му е направена по време на прегледа за определяне на племенната годност.
8. Братя и сестри . Изброяват се всички братя и сестри на кучето. Срещу всяко име със специални символи се отразяват характерните породни белези.
Във втория родословен пояс редът на описание се запазва в почти същия вид.
В трети и четвърти родословен пояс данните са съкратени. Това, което задължително се отразява е името на кучето, номер в племенната книга, завоювана степен от изпитания, най-висока оценка при проверка на екстериора, знак за племенна годност.
В края на родословната таблица (и извън нея) са отразени основните символи и знаци, които се използват в родословното свидетелство и значението на всеки от тях.
В долния ъгъл е оставено каре, в което се вписва състоянието на тазобедрените стави, степента на дисплазия (ако е установена такава) и подпис на лекаря, който е извършил прегледа.
На четвърта страница в най-горната част е оставено празно място, в което се вписват забележки от службата за контрол на племенната годност.
Следва каре, в което се отразява промяната на собственост. Всеки, който придобие кучето, на което е педигрето, вписва датата на покупка, своя адрес и се подписва.
Родословното свидетелство завършва с адреса на организацията, която го е издала.
II. Свидетелство за съешаване (Акт за връзката)
Това е документ, който се подготвя в три еднакви екземпляра. Чрез него собствениците на мъжко и женско разплодни кучета удостоверяват, че на посочената дата е извършено съешаване. Изписват се:
1. Трите имена и адреса на притежателя на женското куче.
2. Същите данни за притежателя на мъжкото куче.
3. Деклариране, че на конкретния ден, месец и година е осъществено съешаване между кучетата.
4. Име на женското куче заедно с името на развъдника, от който произлиза, родословен номер в Племенната книга, татуировъчен номер от дясното ухо.
5. Същите данни за мъжкото куче.
6. Графа за отразяване датата на повторното (контролното) съешаване.
7. Обяснение, че удостоверението е изготвено в 3 екземпляра: един за собственика на женското куче, един за собственика на мъжкото куче и един за службата за контрол на племенната годност.
8. Дата. Отразява се датата, на която е изготвено удостоверението. Тази дата трябва да съвпада с датата на повторното съешаване между кучетата.
9. Подписи. Следват подписите на собственика на женското куче и на собственика на мъжкото куче.
III. Свидетелство за раждане
Този документ се подготвя в два еднакви екземпляра. Издава се от собственика на женското куче и съдържа следната информация:
1. Трите имена и адреса на притежателя на кучката.
2. Гарантиране, че кучката (вписва се името, развъдника, родословния номер в Племенната книга, татуировъчния номер в дясното ухо) е заплодена на конкретната дата (вписва се денят, месецът и годината) и след бременност (посочва се колко дни) се е окучила (написва се датата, на която е станало раждането).
3. Таблица, в която се отразява колко броя мъжки и колко броя женски кученца са се окучили, колко от тях са родени живи и колко мъртви, колко (поотделно мъжки и женски) са доживели до 56 дневна възраст и са татуирани.
4. Обяснение с коя буква от азбуката започват имената на кученцата. Спазва се редът буквата да съответства на последователността на кучилото, произведено в развъдника.
5. Таблица, в която се отразяват последователно имената на кученцата, техният пол и номера, с който са татуирани в дясното ухо. При вписването се записват първо мъжките кученца, като се започва от най-ниския татуиран номер.
6. Обяснение, че удостоверението е изготвено в два екземпляра: един за развъдчика и един за службата за контрол на племенната дейност.
7. Дата. Отразява се датата, на която е изготвено удостоверението.
8. Подписи. Удостоверението се подписва от развъдчика. Когато то се получи в службата за контрол на племенната дейност, се заверява от лице, упълномощено да изготвя родословни свидетелства.
IV. Свидетелство за племенна годност
Всяко куче, което е записано в Племенната книга, може да се яви на изпит за определяне племенната му годност. Само тези кучета, които са получили удостоверение за успешна защита на изпита, могат да участват в размножителния процес (да бъдат използвани като разплодници). Необходимо условие за допускане до изпит е кучето да е навършило 2 години, да има удостоверение за липса на тазобедрена дисплазия или, че същата е в допустима степен. На изложба по екстериор кучето трябва да не е получавало оценка по-ниска от "Добър". Необходимо е да е участвало в изпитания за проверка на "работните" качества и да има завоювана някоя от изискваните проверки.
Свидетелството за племенна годност е в две форми - подробна и съкратена . Съкратената форма е съставена от четири раздела .
В първия раздел се отразяват данните за кучето: име на развъдника, номер в Племенната книга, татуировъчен номер, дата на раждане, номер на удостоверението за тазобедрена дисплазия.
Във втория раздел са поместени данните за родителите на кучето, за неговите баби и дядовци, степените на родство по Шапоруж, име и адрес на развъдчика, име и адрес на собственика.
Третият раздел съдържа данните от установените резултати при преценката на кучето. Съставен е от 6 подраздела, в които възможно най-подробно, запазвайки схематичната форма на отразяване, е направено описание на кучето, размери, конституция, екстериор, поведение и характер, реакция към шумов дразнител (изстрели), борбеност, твърдост и др.
В четвъртия раздел са вписани: трите имена на експерта, който е извършил преценката, изпитанието и степента, която кучето е защитило, мястото (селището), където е проведена преценката и датата на провеждане.
Други документи, съпровождащи кучето са ветеринарномедицинския паспорт с всички приложени ваксини, дневникът за участие в изпитания, татуировъчна карта за приплодите и т. н. Те нямат пряка връзка към селекцията, поради което не са включени в разясненото до тук. Моля имайте предвид, че това цялото разяснение отговаря на истината, но не цитира някакъв закон или устав. Предоставената имформация има за цел да подпомогне неосведомените и желаещите да закупят куче от чистокръвно/родословно потекло. За повече информация се обърнете към вашия ветеринарен лекар.
Всяко доказано чистопородно куче притежава няколко основни документа. Те го съпътстват през целия му живот и са необходима предпоставка за използването му като разплодник.
I. Родословно свидетелство
Това е основният абсолютно задължителен документ за всяко куче. Бланките са с различна форма и начин на подреждане на текста. Най-пълна и точна информация съдържат родословните свидетелства, съставени от четири страници.
Първата страница е титулна и съдържа информация за кучето. Всички надписи са без съкращения. Допуска се изключение за някои общоприети символи и означения. В най-горната част е "главата" на родословното свидетелство. Съставена е от емблема на организацията, надпис, че този документ е родословно свидетелство, инициали на Международната федерация по кинология и инициали на клуба, който представя породата. Под "главата" следва основното описание на кучето, което съдържа:
1. Име . Изписва се цялото име, придружено от названието на развъдника, в който е "произведено" кучето.
2. Пол . Отразява се с думи от какъв пол е кучето.
3. Космена покривка . Обяснява се видът и структурата на космената покривка - късокосместо куче, дългокосместо куче и т. н.
Съществените моменти около родословното свидетелство
Документът за родословие доказва,че:
1. Кучето, на което се издава, е родено от посочените в родословието майка и баща и, съответно, на свой ред те са от посочените в по-задните "колена" майки и бащи, т.е. родословието е ДОКУМЕНТ ЗА ПРОИЗХОДА на дадено куче
2. Кучето, на което се издава, е произведено... (добре де, терминология...) родило се е в съгласие с всички правила за съответната порода; връзката е била разрешена от клуба на дадената порода в дадената страна и организацията-издател гарантира с подпис и печат, че родословието е оригинално, валидно и редовно.
Родословното свидетелство е документ, който не доказва, че:
1. Кучето, на което се издава, е бъдещ шампион; родословие получават всички кучета, родени в кучило, което е "създадено" в съгласие с клубните правила - дори ако тези кучета са с ниско качество или имат някакви дефекти и недостатъци; после, за да създадат те самите потомство, трябва да изпълнят съответните клубни/породни правила и ако не ги изпълняват, нямат право на потомство.
Какво представлява свидетелството:
Това е документ (оригинал!), в който са вписани името, полът, цветът, клубният и татуировъчният номер на едно куче, името и евентуално адреса на човека, който е собственик на майката; имената, номерата и титлите на родителите и предците до 3, 4 или 5 поколения назад, зависи от държавата която издава документа. На това родословие освен посочените неща, има също така печат и подпис на федерацията, която гарантира за издаването му.
Всяка държава има отделна, собствена бланка за родословие на куче; в някои страни (България например) клубовете по породи имат право да издават родословия на собствени модели бланки. Така или иначе, родословието е попълнено ясно и подробно на машина или компютър и никога - на ръка. При износ от дадената дъжава, кучето трябва да получи експортно родословие (има няколко държави, които не издават такива) и след като кучето пристигне в новата си родина, това експортно родословие се заверява в местната федерация и получава местен номер.
Издаване на родословно свидетелство в България:
За да получи едно родено в България кученце родословие, собственикът на майката трябва да бъде член на клуб за породата или киноложко дружество, ако породата си няма клуб. Майката - и съответно бащата - трябва да изпълняват условията за допускане до развъжане, посочени в правилника за развъдна дейност на този клуб/дружество; и, естествено, клубът/дружеството трябва да е разрешил на тези майка и татко да участват в развъждане. С други думи: и майката, и бащата са одобрени за получаване на потомство. Ако това е изпълнено, собственикът на женското куче уведомява клуба/дружеството, че е избрал съответния мъжки за бъдещ татко и... Ами, зависи от правилата, въведени в клуба, но като цяло се попълват два важни документа: АКТ ЗА ВРЪЗКА или документ със сходен смисъл, доказващ, че на еди коя си дата еди кои си мъжко и женско кучета са осъществили връзка; ДОГОВОР ЗА ПОКРИВАНЕ или документ със сходен смисъл, доказващ, че собствениците на двете кучета са уговорили точно заплащането на тази осъществила се връзка (било то пари при връзката или кученце в последствие). Тези два документа се предоставят в клуба/дружеството - веднага или пък, ако такива са правилата на клуба, при регистрирането на кучилото.
Когато малките се родят, собственика на женското куче уведомява за събитието клуба и, естествено, собственика на мъжкото куче. Съобщава броя, пола, цвета на родените малки (включително и мъртвородени, ако е имало такива).
Когато кученцата навършат съответна възраст (различна за различните клубове), оторизирано за това лице прави оглед на кучило, регистрира малките по пол, цвят и име!!!! и въз основа на това те получават клубни и татуировъчни номера.
Собственикът на майката на малките кученца задължително ги татуира (или поставя микрочип!!!) и предава в клуба документ, указващ какви са номерата на кученцата (татуировка или микрочип, с подпис на лицето, слагало татуировките или чиповете). Плаща си родословията за ВСИЧКИТЕ кученца и на базата на регистрацията, направена след огледа, клубът попълва родословните документи на кученцата, след което те отиват за регистрация в Племенната книга на БРФК. Вече с номер от ПК на БРФК, печат и подпис на завеждащия въпросната ПК, родословията отиват при собственика на женското куче и той връчва родословията на новите собственици на кученцата.
Когато купувате куче с родословие вие трябва да получите:
1. Оригинално (не ксерокопие!) родословно свидетелство с всичките описани по-горе неща в него, с номер от ПК на БРФК и подпис и печат.
Ако свидетелствата още не са били издадени, продавача на кучето трябва да ви даде гаранция за това, че документ ще има: телефон на клуба, където да проверите, че даденото куче е регистрирано, и има право на родословие, ще си има родословие, когато (еди какво си). Родословни свидетелства се "бавят" по няколко причини - кученцата трябва да са на най-малкото 49 дни, преди БРФК да впише родословието в ПК; собственикът на женското куче - т.н. развъдчик - трябва да има регистрирано във FCI запазено име, без което родословията не се регистрират в БРФК... и, разбира се, самият процес на издаване на родословие отнема време.
2. Куче, което има татуировка или микрочип (лепенка с номера на микрочипа се поставя на родословието и във ветеринарния паспорт на кучето!)
Т.е. преди да купите едно куче, проверете дали клубът ще му даде родословие. Много са мошениците, които продават "уж-родословни" кучета и после новите собственици остават излъгани и без документи. Това не омаловажава самото куче и любовта към него, просто оставя неприятен вкус в устата на собствениците му.
Освен това трябва да знаете, че ако едно кученце не е регистрирано в клуба/дружеството, то няма как да получи родословие в последствие, независимо дали мама и татко каквито са ви ги казали, имат или нямат родословия. Клубът не носи отговорност за връзки, които са станали извън клуба; за кученца, родени извън клуба... и при това положение НЯМА ПРАВО да гарантира с издаването на родословен документ, че дадено кученце произхожда от конкретни родители.
Родословни свидетелства от чужбина:
За чуждестранните родословни документи важи същото, както и за българските - трябва да има всички посочени най-горе данни, подпис и печат, да са оригинал, а не копия.
Най-често кучета с чуждестранно родословие се купуват от зоомагазините у нас и много често повечето такива животни се продават с фалшификати, за нещастие. Някои при това са много убедителни на външен вид. Най-лесният начин да се уверите, че предлаганото ви РОДОСЛОВИЕ е истинско е да вземете координатите на федерацията на страната, от която е родословието, от сайта на FCI - www.fci.be и да се свържете с тази федерация, която да ви потвърди, че номерът на това родословие фигурира при тях в племенната книга и към този номер върви същото име на куче (е, федерацията може и да не иска да контактува с вас, но това е друг въпрос). С други думи: в магазина записвате държавата, номера на родословието и името на кучето, и казвате на продавачите, че без проверка на родословието няма да вземете кучето и ако не ви изритат от магазина, родословието може и да е истинско. Но, като цяло,не си купувайте кучета от зоомагазини, борси и прочие - дори ако не ви излъжат за родословието, много вероятно е кученцето да е живяло в ужасни условия, да е болно/заразено, психиката му да е пострадала и други подобни, освен това слагате сума пари в джоба на търговец, който цели само бърза печалба, вместо да ги дадете на развъдчика-човек който създава и отглежда животните с обич и грижи. Надценките при зоомагазините са изумителни, често над 50% и още по-често - над 100%. Помислити правилно преди да предприемете стъпка по закупуване на куче.
А иначе, ПРАВОТО да провери официално легитимността на дадено родословие има клубът/дружеството, който за целта се обръща към БРФК и оттам до федерацията-издател се изпраща писмо, на което федерацията-издател е длъжна да отговори положително или отрицателно и така информацията се връща обратно при вас. Някои клубове контактуват директно с други клубове за същата порода в определени държави и могат да извършат неофициална проверка и през клуба в дадената държава (което става по-бързо).
Ако едно родословие е истинско, остава въпросът дали кучето, което в зоомагазина са ви продали с него, е това, на което е издадено родословието. По всички държави (вече включително Унгария и Сърбия) кучетата или се татуират, или им се поставя микрочип, така че ако такова нещо няма, най-вероятно родословието не е на това същото куче. Често се случва внесени с документи животни да умрат и тогава хартийката се "прилага" към друго, живо и здраво животинче, освен това всички околни държави - Унгария, Сърбия, Македония, Румъния, Словения, Чехия и т.н. издават експортни родословия; ако ви предлагат в зоомагазин куче с неекспортно родословие (т.е. на документа никъде не пише, че е EXPORT), пазарете се за отстъпка в цената или не взимайте кучето изобщо.
Ако пък си купувате куче от развъдник в чужбина, то този развъдник носи отговорност да ви предостави кучето в комплект с неговото си, оригинално родословие :))) Има два проблема - в някои държави (Испания, Франция и т.н.) родословни документи се издават много късно, когато кучето стане на 8-9 месеца, че и по-голямо; докато пристигне родословието тук у нас кучето не може да се извежда на изложби (БРФК изисква наличието на документ!) Вторият проблем, е че в някои държави има алтернативни организации (примерно Русия, Украйна и др.) и родословието оттам може да бъде от федерация, която не е член на FCI и то не се признава в държава, членка на FCI. Това дали родословието е от "легитимна" федерация можете да проверите като попитате в клуба или БРФК.
Имайте в предвид, че:
Доказаното родословие не прави кучето повече куче!!! Родословието не означава повече обич, по-малко грижи, по-малка отговорност! Като живо същество куче шампион не може да бъде нищо повече от кучетата, които срещаме ежедневно по улиците - ако сложим на една везна животите им, то тя ще се изравни! Родословието НЕ Е снобария! Родословието е документ за самоличност и доказателство, че Вие притежавате куче от породата Лабрадор Ретривър, Чихуа-хуа, Shih Tzu, Белгийска овчарка, Малиноа или Тервюрен или каквато и да е там порода куче. Всички кучета без родословия са много близки, носещи породни белези и подобни на Лабрадор Ретривъра кучета.
Като плюс, родословието дава възможност за изява по изложби и състезания, дава възможност за развъждане на вашето куче. Родословието може да Ви даде и нещо много ценно - в някои клубове (като в БНКЛР) изискванията за издаването на родословия на малките са, да имат родителите определени тестове и изследвания за наследствени заболявания. Купувайки клубно куче, на Вас е гарантирано от развъдчика, че е направил всичко възможно, за да се предотвратят евентуални проблеми за вбъдеще. Разбира се, всички знаем, че генетиката е неточна наука и винаги може да ни изненада. Случи ли се това, нашите развъдчици поемат отговорността!
4. Основна окраска и характерни белези . Например - "чернокафява окраска, маска на муцуната".
5. Допълнителни белези . В тази графа се отразява наличието на особени белези, които са специфични единствено за кучето, притежател на родословното свидетелство.
6. Дата и година на раждане . Отразяват се денят, месецът и годината на раждане на кучето.
7. Татуировъчен номер . Вписва се номерът, татуиран в дясното ухо на кучето. Когато кученцата навършат 50 дни, но не по-късно от двумесечна възраст, докато са още в развъдника, се татуират от оторизирано лице по специална схема (номерация). Списъкът на всички кученца с номерата се изпраща в службата за контрол на племенната дейност. При изготвяне на родословните свидетелства, тези номера се вписват.
8. Име на развъдчика .
9. Адрес на развъдчика .
10. Инбридинг . Изброяват се имената на кучетата, които фигурират в родословието и са в някаква степен на близко родство. Степените на родство се отразяват по схемата на Шапоруж. При особено ценни екземпляри се вписва инбридингът и в поясите, които не са включени в родословното свидетелство.
11. Братя и сестри . По азбучен ред се изброяват всички братя и сестри на кучето. Срещу имената им със съответните инициали се отразяват някои от характерните белези на всеки родственик.
12. Обяснение за броя на приплодите . Отразява се колко мъжки и колко женски кученца са родени и колко от тях са отпаднали (умрели или отстранени).
13. Разяснително каре . В него е поместена информация, че родословното свидетелство е основен документ за всяко куче. Този документ има юридическа стойност. Забраняват се всякакви вписвания, добавки или корекции, направени извън службата за племенна дейност. Допуска се изключение само за подписа на развъдчика, за подписа на ветеринарния лекар, извършил преглед за тазобедрена дисплазия и за вписване на ръка промяната на собствениците на кучето, за което има отделено място на 4-та страница. Родословното свидетелство съпътства кучето и се съхранява от неговия собственик.
14. Подпис на развъдчика . След като Службата за контрол на племенната дейност изготви педигретата за всички родени в даден развъдник кученца, тя ги изпраща с препоръчана поща на развъдчика. Той собственоръчно се подписва на всяко от тях и ги предоставя на хората, купили кученцата.
15. Данни от Племенната книга . Отразява се номерът, под който кучето е вписано в Племенната книга, датата, на която е извършено това вписване и подпис на лицето, упълномощено да контролира издаването на родословни свидетелства.
На цялата площ на втора и трета страница е разположена родословната таблица. Тя представлява правоъгълник, който е разделен вертикално на четири колони (пояса). Това са четирите родословни пояса, в които се вписват родителите на кучето, дядовците и бабите, прадядовците и прабабите и т. н. Родословната таблица е разделена по дължина на две равни части. Горната е за бащата, неговите родители и прародители. Долната е за майката, за нейните родители и прародители.
В първи родословен пояс както за бащата, така и за майката се отразява следната информация:
1. Име . Вписва се името и развъдника, от който произлиза родителят.
2. Номер в Племенната книга .
3. Завоювани степени . Отразяват се със съответните инициали степените, които кучето е завоювало при участие в изпитания за проверка на "работните" качества.
4. Знак за племенна годност . Със специален символ или съкратено изписване се отразява степента, която кучето е придобило при явяването си за завоюване правото да се използува като разплодник.
5. Знак за тазобедрена дисплазия . Той е показател, че кучето не страда от степен на тазобедрена дисплазия, която да не му позволява да се използва като разплодник.
6. Оценка на екстериора . Със съответна буква (или комбинация от букви) се отбелязва най-високата завоювана оценка при проверка на екстериора, преди кучето да участва като разплодник. Например на немски език при оценка "много добър" не се изписва Sher Gut, а само SG. На английски език същата оценка не се изписва Very Good, а само VG и т. н.
7. Кратко описание . В стегната схематична форма се отразява характеристиката на кучето, която му е направена по време на прегледа за определяне на племенната годност.
8. Братя и сестри . Изброяват се всички братя и сестри на кучето. Срещу всяко име със специални символи се отразяват характерните породни белези.
Във втория родословен пояс редът на описание се запазва в почти същия вид.
В трети и четвърти родословен пояс данните са съкратени. Това, което задължително се отразява е името на кучето, номер в племенната книга, завоювана степен от изпитания, най-висока оценка при проверка на екстериора, знак за племенна годност.
В края на родословната таблица (и извън нея) са отразени основните символи и знаци, които се използват в родословното свидетелство и значението на всеки от тях.
В долния ъгъл е оставено каре, в което се вписва състоянието на тазобедрените стави, степента на дисплазия (ако е установена такава) и подпис на лекаря, който е извършил прегледа.
На четвърта страница в най-горната част е оставено празно място, в което се вписват забележки от службата за контрол на племенната годност.
Следва каре, в което се отразява промяната на собственост. Всеки, който придобие кучето, на което е педигрето, вписва датата на покупка, своя адрес и се подписва.
Родословното свидетелство завършва с адреса на организацията, която го е издала.
II. Свидетелство за съешаване (Акт за връзката)
Това е документ, който се подготвя в три еднакви екземпляра. Чрез него собствениците на мъжко и женско разплодни кучета удостоверяват, че на посочената дата е извършено съешаване. Изписват се:
1. Трите имена и адреса на притежателя на женското куче.
2. Същите данни за притежателя на мъжкото куче.
3. Деклариране, че на конкретния ден, месец и година е осъществено съешаване между кучетата.
4. Име на женското куче заедно с името на развъдника, от който произлиза, родословен номер в Племенната книга, татуировъчен номер от дясното ухо.
5. Същите данни за мъжкото куче.
6. Графа за отразяване датата на повторното (контролното) съешаване.
7. Обяснение, че удостоверението е изготвено в 3 екземпляра: един за собственика на женското куче, един за собственика на мъжкото куче и един за службата за контрол на племенната годност.
8. Дата. Отразява се датата, на която е изготвено удостоверението. Тази дата трябва да съвпада с датата на повторното съешаване между кучетата.
9. Подписи. Следват подписите на собственика на женското куче и на собственика на мъжкото куче.
III. Свидетелство за раждане
Този документ се подготвя в два еднакви екземпляра. Издава се от собственика на женското куче и съдържа следната информация:
1. Трите имена и адреса на притежателя на кучката.
2. Гарантиране, че кучката (вписва се името, развъдника, родословния номер в Племенната книга, татуировъчния номер в дясното ухо) е заплодена на конкретната дата (вписва се денят, месецът и годината) и след бременност (посочва се колко дни) се е окучила (написва се датата, на която е станало раждането).
3. Таблица, в която се отразява колко броя мъжки и колко броя женски кученца са се окучили, колко от тях са родени живи и колко мъртви, колко (поотделно мъжки и женски) са доживели до 56 дневна възраст и са татуирани.
4. Обяснение с коя буква от азбуката започват имената на кученцата. Спазва се редът буквата да съответства на последователността на кучилото, произведено в развъдника.
5. Таблица, в която се отразяват последователно имената на кученцата, техният пол и номера, с който са татуирани в дясното ухо. При вписването се записват първо мъжките кученца, като се започва от най-ниския татуиран номер.
6. Обяснение, че удостоверението е изготвено в два екземпляра: един за развъдчика и един за службата за контрол на племенната дейност.
7. Дата. Отразява се датата, на която е изготвено удостоверението.
8. Подписи. Удостоверението се подписва от развъдчика. Когато то се получи в службата за контрол на племенната дейност, се заверява от лице, упълномощено да изготвя родословни свидетелства.
IV. Свидетелство за племенна годност
Всяко куче, което е записано в Племенната книга, може да се яви на изпит за определяне племенната му годност. Само тези кучета, които са получили удостоверение за успешна защита на изпита, могат да участват в размножителния процес (да бъдат използвани като разплодници). Необходимо условие за допускане до изпит е кучето да е навършило 2 години, да има удостоверение за липса на тазобедрена дисплазия или, че същата е в допустима степен. На изложба по екстериор кучето трябва да не е получавало оценка по-ниска от "Добър". Необходимо е да е участвало в изпитания за проверка на "работните" качества и да има завоювана някоя от изискваните проверки.
Свидетелството за племенна годност е в две форми - подробна и съкратена . Съкратената форма е съставена от четири раздела .
В първия раздел се отразяват данните за кучето: име на развъдника, номер в Племенната книга, татуировъчен номер, дата на раждане, номер на удостоверението за тазобедрена дисплазия.
Във втория раздел са поместени данните за родителите на кучето, за неговите баби и дядовци, степените на родство по Шапоруж, име и адрес на развъдчика, име и адрес на собственика.
Третият раздел съдържа данните от установените резултати при преценката на кучето. Съставен е от 6 подраздела, в които възможно най-подробно, запазвайки схематичната форма на отразяване, е направено описание на кучето, размери, конституция, екстериор, поведение и характер, реакция към шумов дразнител (изстрели), борбеност, твърдост и др.
В четвъртия раздел са вписани: трите имена на експерта, който е извършил преценката, изпитанието и степента, която кучето е защитило, мястото (селището), където е проведена преценката и датата на провеждане.
Други документи, съпровождащи кучето са ветеринарномедицинския паспорт с всички приложени ваксини, дневникът за участие в изпитания, татуировъчна карта за приплодите и т. н. Те нямат пряка връзка към селекцията, поради което не са включени в разясненото до тук. Моля имайте предвид, че това цялото разяснение отговаря на истината, но не цитира някакъв закон или устав. Предоставената имформация има за цел да подпомогне неосведомените и желаещите да закупят куче от чистокръвно/родословно потекло. За повече информация се обърнете към вашия ветеринарен лекар.
Домашни любимци! Подарява!
22.05.09
Подарявам Сетер - Пойнтер кръстоска, на една година , КАСТРИРАНА, любвеобилна и много темпераментна
0898539836
Бургас
Имейл: mariana_iancheva@abv.bg
22.05.09
Подарявам кученце на около 3 месеца. Много игриво и закачливо. Мъжко е. Обезпаразитено е вътрешно.Търси нов дом и стопани, които да го обичат много. Става и за двор, тъй като ще стане средно на големина, но да не е вързано. За контакти: тел. 0896254327, e-mail: fortuna_reign@abv.bg . Снимки:
http://www.bgphoto.net/request/photo/8 749/110380/7924808/.jpg
http://www.bgphoto.net/request/photo/8 749/110380/7924810/.jpg
http://www.bgphoto.net/request/photo/8 749/110380/7924813/.jpg
Русана
0896254327
София
Имейл: fortuna_reign@abv.bg
23.05.09
Подарявам кучета
Моето име е Мечо.Аз никога не съм живял в голяма къща с двор.Винаги са ме глeдали близо до гората в дървена къща(за ловни кучета).После ме изхвърлиха. Един ден докато отчаяно търсех храна видях две момичета.Те ме нахраних и ме "настаниха".Аз съм лудогорско гонче,а Жана е риджбек.Помогнете ни!!!МОЛЯ ОБАЖДАЙТЕ СЕ НА 0894000298
Ивона 0894000298 Кюстендил
23.05.09
Подарявам куче
Малчо е супер сладур на около 5 месеца.Дребен е на ръст.Няма да порасне голям.Обезпаразитен е вътрешно.Чака своите стопани от както се роди,но все още е на улицата.Всичките му братчета и сестрички,заедно с майка им бяха застреляни зверски,сега той е самичък в очакване на дом и добри стопани.Ако някой го поиска за домашен любимец ще го изкъпя и ваксинирам.Става и за двор,но не вързан.Разбира се с други кучета.Дава се в София.При интерес пишете на email:tina_sdi@abv.bg
кикита 0898426488 София
24.05.09
Подарявам куче: От седем бебчета, четри намериха своите прекрасни семейства. Останаха 1 момченце и 2 момиченца. Те са на около месец и половина, игриви, жизнени и очакващи своите хора. Малките ще останат дребни - около 10-12 кг.
За всякакви подробности пишете на посочения и-мейл: aya_ravyn@abv.bg
Майя 0885510504 София
24.05.09
Подарявам кучета: Две малки кученца, красиви и мили търсят домове. Заканили са се да ги отровят, така че времето им изтича.
bushkata 0899905642 Благоевград bushkata@hotmail.com
25.05.09
Подарявам кучета: 8 сладки кученца. Не са породисти, но са изключително симпатични. Различни шарки са. На около 45 дни са. Надявам се, че ще се намерят добри хора, които да искат до осиновят кученце независимо каква порода е.
Йорданова 0887552031 София Имейл: team2002@abv.bg
25.05.09
4-5 месечно хъскоподобно кученце- момиче търси спешно временен или постоянен дом. Изхвърлено от стопаните си, временно приютено. Обезпаразитено и кастрирано. Върви много добре на повод.
iliana 0885893799 София mazonai@abv.bg
25.05.09
Подарявам кученце на 50 дена. Майка - Каракачанса очварка, баща - нейзвестен. Мъника е научен да си върши работата на ветсници и е много игрив и умен. Откупих го от един строеж и сега му търся стопанин с широк двор и време за грижи,тъй като при мен пространството е малко, а на него ще му трябва много след време. Има хубава козина.
Константин Бъчваров 0895863092 Бургас konstantinsb@abv.bg
25.05.09
Подарявам кученца: 5 малки БЕЗПОРОДНИ кученца.
Кученцата са намерени изхвърлени на улицата и си нямат никого :(
Нека им намерим отговорни хора,готови да им дарят любов.
Камелия 0886907360 София kamka3@abv.bg
26.05.09
Подарявам куче: Далматинче,женско,на 11 месеца, търси нов дом с грижливи стопани. Дейзи е кастрирана, ваксинирана и обезпаразитена. Има изградени хигиенни навици и е добра с малки деца.Предното ляво краче на Дейзи е осакатено от стара травма, но тя е жизнена и енергична, мила и усмихната. За съжаление ние не можем да и осигурим грижите,от които се нуждае. Дейзи си търси стопани,които ще я обичат и могат да и осигурят добри условия
Ани 0885911323 Кърджали anima_bg@hotmail.com
27.05.09
Подарявам куче: Роки е прекрасно куче, което е на 6 години. Стопаните му скоро ще заминат за постоянно в чужбина и той има нужда от нов дом. Роки е любвеобилен, мил, пазач, много верен и непретенциозен. Бихме искали бъдещите му стопани да са близо до София, в околните села или градове. Ако това ви интересува обадете се, за да ви кажем повече информация. Не бива да остане на улицата
Valja 0896753837 Sofia vkmarinova@gmail.com
Виж още:
Обяви подарявам Домашен Любимец! Обяви кучета!
Сайтове с обяви "Подарявам домашен любимец"
www.bezdom.info - подарявам куче
www.bezdom.info - подарявам коте
www.bezdom.info - изгубени и намерени
www.topobiavi.com - подарявам куче
obiavi.zoomaniac.com - подарявам куче
www.bezplatno.net - подарявам куче
www.eobiava.com - обяви кучета
www.sega4you.com - подарявам куче
botevgrad.com - подарявам куче
www.napazari.com - подарявам куче
Nobivac Bb! Ваксина! Спесификация и употреба на Nobivac Bb!
ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. НАИМЕНОВАНИЕ НА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКИЯ ПРОДУКТ
Nobivac Bb за котки
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Активна субстанция
В една доза от 0.2 ml реконституирана суспенсия:
≥106,3 и ≤108,3 CFU от жив бактериален щам B-C2 на Bordetella bronchiseptica,
Разтворител
Вода за инжектиране.
Помощни вещества
За пълен списък на помощните вещества, виж т. 6.1.
3. ФАРМАЦЕВТИЧНА ФОРМА
Лиофилизат и разтворител за суспенсия за интраназално приложение.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Видът животни, за които е предназначен
Котки.
4.2 Терапевтични показания за отделните видове животни
За активна имунизация на котки, на възраст 1 месец или по-големи, за намаляване клиничните
признаци от асоциирани с Bordetella bronchiseptica заболявания на горните дихателни пътища.
Начало на имунитета: Началото на имунитета е установено при котки на 8 седмична възраст на
72-я час след ваксинацията.
Продължителност на имунитета: До 1 година.
Няма налични данни за влиянието на майчините антитела върху ефекта от ваксинацията с
Nobivac Bb / Нобивак Бб при за котки. Въз основа на информация от литературни източници се
смята, че този тип интраназална ваксина е способна да индуцира имунен отговор без влиянието
на майчините антитела.
4.3 Противопоказания
Не са известни.
4.4 Специални предпазни мерки за всеки вид животни, за които е предназначен
Ако до една седмица след ваксинирането се даде антибиотик, ваксинирането трябва да се
повтори след приключване на лечението с антибиотика.
Ваксинираните животни могат да разпространяват ваксиналния щам на Bordetella bronchiseptica
в продължение на 6 седмици; в единични случаи до една година. Възможно е и неравномерно
отделяне.
4.5 Специални предпазни мерки при употреба
3
Специални предпазни мерки за животните при употребата на продукта
Да се ваксинират само здрави котки.
Кихането на котката след приложение на продукта не влияе върху ефикасността на продукта.
Не употребявайте по време на антибиотично лечение или заедно с други интраназални
продукти.
Ваксинираните животни могат да разпространяват ваксиналния щам на Bordetella bronchiseptica
в продължение на 6 седмици с възможно неравномерно отделяне до една година.
Въпреки, че риска от заразяване на хора със слаба имунна система с Bordetella bronchiseptica е
изключително малък, препоръчва се котките, които са в близък контакт с такива хора да не се
ваксинират с тази ваксина.
Кучета, прасета и неваксинирани котки могат да реагират на ваксиналния щам с умерени и
бързопреходни дихателни симптоми. Други животни като зайци и малки гризачи не са били
изследвани.
Специални предпазни мерки за лицата, прилагащи ветеринарномедицинския продукт на
животните
В случай на инцидентно самоинжектиране незабавно да се потърси медицински съвет като на
лекаря се покаже листовката за употреба или етикета на продукта.
Подходящи процедури за дезинфекция трябва да се приложат след използването на тази жива
бактериална ваксина.
Въпреки, че рискът от заразяване на хора със слаба имунна система с Bordetella bronchiseptica е
изключително малък, тези хора трябва да знаят, че котките могат да отделят ваксиналния щам в
продължение на 1 година след ваксинацията.
4.6 Странични реакции (честота и важност)
Понякога има кихане, кашляне, умерено и бързопреходно сълзене от очите или носа. При
животни, които проявяват по-тежки форми, може да се приложи съответно антибиотично
лечение.
4.7 Употреба по време на бременност, лактация или яйценосене
Да не се използва по време на бременност и лактация.
4.8 Взаимодействие с други ветеринарномедицински продукти и други форми на
взаимодействие
Няма налична информация за безопасността и ефикасността от съвместното използване на
ваксината, с която и да е друга ваксина. Затова се препоръчва да не се прилагат други ваксини
за 14 дни преди или след ваксиниране с този продукт.
4
4.9 Количество, което се прилага и начин на приложение
Ваксинална схема:
Една доза от 0,2 ml реконституирана ваксина най-късно 72 часа преди периода на очаквания
риск.
Оставете разтворителя да достигне стайна температура (15-25°С). Използвайки асептичните
техники, реконституирайте лифилизираната ваксина с 0,3 ml от предоставения стерилен
разтворител. След прибавянето му, разклатете добре. Изтеглете 0,2 ml от реконституираната
ваксина в спринцовка от 1 ml или 2ml, махнете иглата и приложете цялото количество на
спринцовката в една от ноздрите на котката.
Главата на котката трябва да се държи така, че носа й да сочи нагоре и устата да е затоворена, за
да бъде принудена да диша през носа. Поставете спринцовката пред една от ноздрите и
внимателно приложете цялото количество на спринцовката в носната кухина през тази ноздра.
Ваксината се прилага директно с върха на спринцовката върху отвора на ноздрата и влиза в
носната кухина по време на инхалирането.
4.10 Предозиране (симптоми, спешни мерки, антидоти), ако е необходимо
Понякога кихане, кашляне, умерено и бързопреходно сълзене от очите или носа, особено при
много малки чувствителни котенца. При животни, които проявяват по-тежки форми, може да се
приложи съответно антибиотично лечение.
4.11 Карентен срок (карентни срокове)
Не е необходим.
5. ИМУНОЛОГИЧНИ ОСОБЕНОСТИ
За стимулиране на активен имунитет срещу Bordetella bronchiseptica
Анатомо-терапевтичен код: QI 06AE02.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ОСОБЕНОСТИ
6.1 Списък на ексципиентите
Gelatin, sorbitol, phosphate buffers.
6.2 Несъвместимости
При отсъствие на проучвания за съвместимост, не смесвайте този ветеринарномедицински
продукт с никакви други продукти, освен разтворителя, предлаган за употреба с ваксината.
6.3 Срок на годност
5 години.
След реконституиране продуктът да се използва до 4 часа.
6.4. Специални предпазни мерки за съхранение на продукта
Да се съхранява при 2° C – 8° C. Да се пази на тъмно.
6.5 Вид и състав на първичната опаковка
5
Единична доза, поставена във флакон от 3 мл (стъкло тип I) лиофилизат, пломбиран с
халогенбутилна гумена тапа и алуминиева капачка; предлаган заедно с флакон (стъкло тип I) с
0,5 мл стерилен разтворител.
В една картонена кутия има 5 флакона с единична доза лиофилизат и 5 флакона с разтворител.
6.6 Специални предпазни мерки при унищожаване на неизползвания продукт или
остатъци от него, ако има такива
Унищожаване на остатъчни материали, които са били в контакт с активната субстанция чрез
изваряване, изгаряне или потапяне в подходящ дезинфектант, одобрен за употреба от
компетентните власти.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА ЛИЦЕНЗА ЗА УПОТРЕБА
Intervet International B.V.
Wim de Körverstraat 35
PO Box 31
NL - 5830 AA Boxmeer
The Netherlands
8. НОМЕР(А) НА ЛИЦЕНЗА ЗА УПОТРЕБА
EU/2/02/034/001
9. ДАТА НА ПЪРВОТО ИЗДАВАНЕ / ПОДНОВЯВАНЕ НА ЛИЦЕНЗ
10-09-2002
10. ДАТАТА НА ПОСЛЕДНИЯ ПРЕГЛЕД НА ТЕКСТА
Подробна информация за този продукт може да намерите на интернет страницата на Европейската
Агенция по Лекарствата (EMEA) http://www.emea.europa.eu/.
ЗАБРАНА ЗА ПРОДАЖБА, ДОСТАВКА И/ИЛИ УПОТРЕБА
Вносът, продажбата, доставката и/или употребата на Nobivac Bb за котки са или могат да бъдат
забранени в Страните членки – на цялата или част от тяхната територия, в съответсвие с
националната политика за опазване здравето на животните. Всяка личност, отговаряща за
вноса, продажбата, доставката и/или употребата на Nobivac Bb за котки трябва да информира
компетентните власти на съответната страна членка за последните ваксинации преди вноса,
продажбата, доставката и/или употребата.
ПРИЛОЖЕНИЕ II
A. ПРОИЗВОДИТЕЛЯТ НА БИОЛОГИЧНО АКТИВНА СУБСТАНЦИЯ /ИИ/
И ПРИТЕЖАТЕЛЯТ НА РАЗРЕШИТЕЛНОТО ЗА ПРОИЗВОДСТВО,
ОТГОВОРНИ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ПАРТИДИТЕ ЗА ПРОДАЖБА
B. УСЛОВИЯТА ИЛИ ОГРАНИЧЕНИЯТА В ЛИЦЕНЗА ЗА УПОТРЕБА,
ОТНАСЯЩИ СЕ ДО ПРЕДЛАГАНЕТО ИЛИ УПОТРЕБАТА МУ
C. УСЛОВИЯТА ИЛИ ОГРАНИЧЕНИЯТА В ЛИЦЕНЗА ЗА УПОТРЕБА,
ОТНАСЯЩИ СЕ ДО БЕЗОПАСНА И ЕФИКАСНА УПОТРЕБА НА
ПРОДУКТА
D. СТАНОВИЩЕ, ОТНОСНО MRLs
A. ПРОИЗВОДИТЕЛЯТ /ИТЕ/ НА БИОЛОГИЧНО АКТИВНА СУБСТАНЦИЯ /ИИ/
И ПРИТЕЖАТЕЛЯТ /ИТЕ/ НА ЛИЦЕНЗА ЗА ПРОИЗВОДСТВО, ОТГОВОРНИ
ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ПАРТИДИТЕ ЗА ПРОДАЖБА
Име и адрес на производителя на биологично активната субстанция
Intervet Inc.
21960 Intervet Lane,
Delaware 19966, Millsboro
U.S.A.
Intervet Inc.
275 South Lake Street,
Minnesota 56187, Worthington
U.S.A.
Intervet International B.V.
Wim de Körverstraat 35
PO Box 31
NL - 5830 AA Boxmeer
The Netherlands
Име и адрес на производителя, отговорен за освобождаването на партидата за продажба
Intervet International B.V.
Wim de Körverstraat 35
PO Box 31
NL - 5830 AA Boxmeer
The Netherlands
B. УСЛОВИЯТА ИЛИ ОГРАНИЧЕНИЯТА В ЛИЦЕНЗА ЗА УПОТРЕБА,
ОТНАСЯЩИ СЕ ДО ПРЕДЛАГАНЕТО ИЛИ УПОТРЕБАТА МУ
Ветеринарно медицински продукт, който се отпуска с рецепта.
Притежателят на лиценза за употреба трябва да информира Европейската Комисия за плановете
си за продажба на медицинския продукт, лицензиран с това решение.
C. УСЛОВИЯТА ИЛИ ОГРАНИЧЕНИЯТА В ЛИЦЕНЗА ЗА УПОТРЕБА,
ОТНАСЯЩИ СЕ ДО БЕЗОПАСНА И ЕФИКАСНА УПОТРЕБА НА ПРОДУКТА
В съответствие с чл. 71 на Директива 2001/82/EC на Европейския парламент и Съвета, Страните
членки забраняват или могат да забранят вноса, продажбата, доставката и/или употребата на
ветеринарномедицински продукт на цялата си територия или част от нея, ако установят, че:
a) прилагането на ветеринарномедицинския продукт на животни ще попречи на
изпълнението на националните програми за диагностика, контрол и елиминиране на
заболяванията по животните, или ще създаде трудности при установяване отсъствието
на контаминация при живи животни или при хранителни или други продукти, получени
от третирани животни.
b) заболяванията, за които е предназначен ветеринарномедицинския продукт с цел
повишаване на имунитета напълно отсъстват на територията.
ПРИЛОЖЕНИЕ III
ЕТИКЕТ И ЛИСТОВКА
ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО СЕ ИЗПИСВА ВЪРХУ ВТОРИЧНАТА ОПАКОВКА
ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО СЕ ИЗПИСВА ВЪРХУ ПЪРВИЧНАТА ОПАКОВКА
Картонена кутия- етикет
1. НАИМЕНОВАНИЕ НА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКИЯ ПРОДУКТ
Nobivac Bb за котки
2. СЪДЪРЖАНИЕ НА АКТИВНИТЕ СУБСТАНЦИИ И ПОМОЩНИТЕ ВЕЩЕСТВА
В една доза от 0.2 ml реконституирана суспенсия:
≥106,3 и ≤108,3 CFU от жив бактериален щам B-C2 на Bordetella bronchiseptica,
3. ФАРМАЦЕВТИЧНА ФОРМА
Лиофилизат и разтворител за суспенсия за интраназално приложение
4. КОЛИЧЕСТВО В ЕДНА ОПАКОВКА
5 флакона с единична доза лиофилизат и 5 флакона с разтворител
5. ВИДОВЕ ЖИВОТНИ, ЗА КОИТО Е ПРЕДНАЗНАЧЕН
Котки
6. ТЕРАПЕВТИЧНИ ПОКАЗАНИЯ
Жива ваксина срещу заболявания на горните дихателни пътища при котките, причинени от
Bordetella bronchiseptica.
7. МЕТОД И НАЧИН НА ПРИЛОЖЕНИЕ
За интраназално приложение.
Преди употреба прочети листовката за правилно приложение, унищожаване на остатъци от
продукта и специални предпазни мерки за хора със слаба имунна система.
8. КАРЕНТЕН СРОК
Не е необходим..
12
9. СПЕЦИАЛНИ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ(Я), АКО Е НЕОБХОДИМО
Преди употреба прочети листовката за правилно приложение, унищожаване на остатъци от
продукта и специални предпазни мерки за хора със слаба имунна система.
10. ДАТА НА ИЗТИЧАНЕ СРОКА НА ГОДНОСТ
Годен до {месец/година}
11. СПЕЦИАЛНИ ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ ПРИ СЪХРАНЕНИЕ
Да се съхранява при 2° – 8°C. Да се пази на тъмно.
12. СПЕЦИАЛНИ ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ ПРИ УНИЩОЖАВАНЕ НА НЕИЗПОЛЗВАН
ПРОДУКТ ИЛИ ОСТАТЪЦИ ОТ НЕГО, АКО ИМА ТАКИВА
Преди употреба прочети листовката за правилно приложение, унищожаване на остатъци от
продукта и специални предпазни мерки за хора със слаба имунна система.
13. НАДПИСЪТ “САМО ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКА УПОТРЕБА” И
УСЛОВИЯТА ИЛИ ОГРАНИЧЕНИЯТА ОТНОСНО НАЧИНЪТ НА
ОСВОБОЖДАВАНЕ ЗА ПРОДАЖБА И УПОТРЕБА, АКО ИМА ТАКИВА
Само за ветеринарномедицинска употреба.
14. НАДПИСЪТ “ДА СЕ СЪХРАНЯВА НА НЕДОСТЪПНИ ЗА ДЕЦА МЕСТА”
Да се съхранява на недостъпни за деца места.
15. ИМЕ И ПОСТОЯННИЯ АДРЕС НА УПРАВЛЕНИЕ НА ПРИТЕЖАТЕЛЯ НА
ЛИЦЕНЗА ЗА УПОТРЕБА И НА ПРОИЗВОДИТЕЛЯ, АКО ТЕ СА РАЗЛИЧНИ
ЛИЦА
Intervet International B.V.
PO Box 31
NL - 5830 AA Boxmeer
16. НОМЕР(А) НА ЛИЦЕНЗА ЗА УПОТРЕБА
EU/2/02/034/001
17. ПАРТИДЕН НОМЕР
<Партида> {номер}
13
МИНИМУМ ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ИЗПИСАНА ВЪРХУ
МАЛКИ ОПАКОВКИ ВМП, КОИТО СЪДЪРЖАТ ЕДИНИЧНА ДОЗА
Етикет на флакона с ваксината
1. НАИМЕНОВАНИЕ НА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКИЯ ПРОДУКТ
Nobivac Bb за котки
2. КОЛИЧЕСТВО НА АКТИВНАТА СУБСТАНЦИЯ(И)
≥106,3 и ≤108,3 CFU / доза B. bronchiseptica
3. СЪДЪРЖАНИЕ ОТТНОСНО МАСА, ОБЕМ ИЛИ БРОЙ НА ЕДИНИЧНИТЕ ДОЗИ
1 доза
4. НАЧИН(И) НА ПРИЛОЖЕНИЕ
Интраназално приложение.
5. КАРЕНТЕН СРОК
(няма да бъде посочен - Не е необходим).
6. ПАРТИДЕН НОМЕР
Lot {номер}
7. ДАТА НА ИЗТИЧАНЕ СРОКА НА ГОДНОСТ
Годен до {месец/година}
8. НАДПИСЪТ “САМО ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКА УПОТРЕБА”
Само за ветеринарномедицинска употреба.
14
МИНИМУМ ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ИЗПИСАНА ВЪРХУ
МАЛКИ ОПАКОВКИ ВМП, КОИТО СЪДЪРЖАТ ЕДИНИЧНА ДОЗА
Етикет на флакона с разтворителя
1. НАИМЕНОВАНИЕ НА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКИЯ ПРОДУКТ
Разтворител за Nobivac Bb
2. КОЛИЧЕСТВО НА АКТИВНАТА СУБСТАНЦИЯ(И)
1 доза
3. СЪДЪРЖАНИЕ ОТНОСНО МАСА, ОБЕМ ИЛИ БРОЙ НА ЕДИНИЧНИТЕ ДОЗИ
0,5 мл
4. НАЧИН(И) НА ПРИЛОЖЕНИЕ
Виж листовката.
5. КАРЕНТЕН СРОК
Карентен срок :(Няма да бъде посочен - Не е необходим).
6. ПАРТИДЕН НОМЕР
Lot{номер}
7. ДАТА НА ИЗТИЧАНЕ СРОКА НА ГОДНОСТ
Годен до {месец/година}
8. НАДПИСЪТ “САМО ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКА УПОТРЕБА”
Само за ветеринарномедицинска употреба.
B. ЛИСТОВКА
ЛИСТОВКА
Nobivac Bb за котки
1. ИМЕ И ПОСТОЯННИЯ АДРЕС НА УПРАВЛЕНИЕ НА ПРИТЕЖАТЕЛЯ НА
ЛИЦЕНЗА ЗА УПОТРЕБА И НА ПРОИЗВОДИТЕЛЯ, АКО ТЕ СА РАЗЛИЧНИ
ЛИЦА
Intervet International B.V.
Wim de Körverstraat 35
PO Box 31
NL - 5830 AA Boxmeer
The Netherlands
2. НАИМЕНОВАНИЕ НА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКИЯ ПРОДУКТ
Nobivac Bb за котки
Жива ваксина срещу заболявания на горните дихателни пътища при котките, причинени от
Bordetella bronchiseptica.
3. СЪДЪРЖАНИЕ НА АКТИВНИТЕ СУБСТАНЦИИ И ПОМОЩНИТЕ ВЕЩЕСТВА
В една доза от 0.2 мл реконституирана суспенсия:
≥106,3 и ≤108,3 CFU от жив бактериален щам B-C2 на Bordetella bronchiseptica,
4. ТЕРАПЕВТИЧНИ ПОКАЗАНИЯ
За активна имунизация на котки, на възраст 1 месец или по-големи, за намаляване клиничните
признаци от асоциирани с Bordetella bronchiseptica заболявания на горните дихателни пътища.
Начало на имунитета: Началото на имунитета е установено при котки на 8 седмична възраст на
72-я час след ваксинацията.
Продължителност на имунитета: До 1 година.
5. ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ
Да не се използва по време на бременност и лактация.
6. НЕЖЕЛАНИ СТРАНИЧНИ РЕАКЦИИ
Понякога има кихане, кашляне, умерено и бързопреходно сълзене от очите или носа. След
предозиране се появяват идентични признаци при много малки чувствителни котенца. При
животни, които проявяват по-тежки форми, може да се приложи съответно антибиотично
лечение.
Ако забележите някакво сериозно въздействие или други ефекти, вследствие от употребата на
този ВМП, които не са описани в тази листовка за употреба, моля незабавно да уведомите
Вашия ветеринарен лекар.
17
7. ВИДОВЕ ЖИВОТНИ, ЗА КОИТО Е ПРЕДНАЗНАЧЕН
Котки.
8. ДОЗИРОВКА ЗА ВСЕКИ ВИД ЖИВОТНО, МЕТОД И НАЧИН НА ПРИЛАГАНЕ.
Една доза от 0,2 мл реконституирана ваксина поне 72 часа преди периода на очаквания риск.
За интраназално приложение.
9. СЪВЕТ ЗА ПРАВИЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ
Оставете разтворителя да достигне стайна температура (15-25°С). Използвайки асептичните
техники, реконституирайте лиофилизираната ваксина с 0,3 мл от предоставения стерилен
разтворител. След прибавянето му, разклатете добре. Изтеглете 0,2 мл от реконституираната
ваксина в спринцовка от 1 мл или 2мл, махнете иглата и приложете цялото количество на
спинцовката в една от ноздрите на котката.
Главата на котката трябва да се държи така, че носа й да сочи нагоре и устата затоворена, за да
бъде принудена да диша през носа. Поставете спринцовката пред една от ноздрите и
внимателно приложете цялото количество на спринцовката в носната кухина през тази ноздра.
Ваксината се прилага директно с върха на спринцовката върху отвора на ноздрата и влиза в
носната кухина по време на инхалирането.
10. КАРЕНТЕН СРОК
Не е необходим.
11. СПЕЦИАЛНИ ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ ЗА СЪХРАНЕНИЕ НА ПРОДУКТА
Да се съхранява при 2° – 8°C. Да се пази на тъмно.
12. СПЕЦИАЛНИ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ(Я)
Да се ваксинират само здрави котки.
Кихането на котката след приложение на продукта не пречи на ефикасността на продукта.
При отсъствие на проучвания за съвместимост, не смесвайте този ветеринарномедицински
продукт с никакви други продукти, освен разтворителя, предлаган за употреба с ваксината.
Няма налична информация за безопасността и ефикасността от съвместното използване на
ваксината, с която и да е друга ваксина. Затова се препоръчва да не се прилагат други ваксини
14 дни преди или след ваксиниране с този продукт.
Не употребявайте по време на антибиотично лечение или заедно с други интраназални
продукти.
Ако до една седмица след ваксинирането се даде антибиотик, ваксинирането трябва да се
повтори след приключване на лечението с антибиотика.
Ваксинираните животни могат да разпространяват ваксиналния щам на Bordetella bronchiseptica
в продължение на 6 седмици; в единични случаи до поне една година. Възможно е и
неравномерно отделяне.
18
Въпреки, че риска от заразяване на хора със слаба имунна система с Bordetella bronchiseptica е
изключително малък, препоръчва се котките, които са в близък контакт с такива хора да не се
ваксинират с тази ваксина. Тези хора трябва също да знаят, че котките могат да отделят
ваксиналния щам в продължение на 1 година след ваксинацията.
Кучета, прасета и неваксинирани котки могат да реагират на ваксиналния щам с умерени и
бързопреходни дихателни симптоми. Други животни като зайци и малки гризачи не са били
изследвани. Използавенто на тази жива бактериална ваксина трябва да се направят подходящи
дезинфекционни процедури.
В случай на инцидентно самоинжектиране незабавно да се потърси медицински съвет като на
лекаря се покаже листовката или етикета на продукта.
Вносът, продажбата, доставката и/или употребата на Nobivac Bb за котки е или може да бъде
забранена в някои страни членки – на цялата или част от тяхната територия, съобразно
националната политика за опазване здравето на животните. Всяка личност, възнамеряваща да
внася, продава, доставя и/или употребява Nobivac Bb трябва да се консултира със съответните
компетентните власти на страната-членка за установената политика на ваксинации преди вноса,
продажбата, доставката и/или употребата.
13. СПЕЦИАЛНИ ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ ПРИ УНИЩОЖАВАНЕ НА НЕИЗПОЛЗВАН
ПРОДУКТ ИЛИ ОСТАТЪЦИ ОТ НЕГО, АКО ИМА ТАКИВА
Унищожаване на остатъчни материали, които са били в контакт с активната субстанция чрез
изваряване, изгаряне или потапяне в подходящ дезинфектант, одобрен за употреба от
компетентните власти.
14. ДАТАТА НА ПОСЛЕДНИЯ ПРЕГЛЕД НА ТЕКСТА
Подробна информация за този продукт може да намерите на интернет страницата на Европейската
Агенция по Лекарствата (EMEA) http://www.emea.europa.eu/.
15. ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ
Само за ветеринарномедицинска употреба.
Опаковка:
Картонена кутия с 5 флакона лиофилизирана ваксина и 5 флакона стерилен разтворител.
19
AНЕКС ІV
СТАНОВИЩЕ
ЗА
ЕДНО ДОПЪЛНИТЕЛНО ПОДНОВЯВАНЕ
Изисква се едно допълнително подновяване за одобрения продукт поради следните причини:
- ограничено излагане ,дължащо се на ограничена търговия
Интернет формат от www.emea.europa.eu
1. НАИМЕНОВАНИЕ НА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКИЯ ПРОДУКТ
Nobivac Bb за котки
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Активна субстанция
В една доза от 0.2 ml реконституирана суспенсия:
≥106,3 и ≤108,3 CFU от жив бактериален щам B-C2 на Bordetella bronchiseptica,
Разтворител
Вода за инжектиране.
Помощни вещества
За пълен списък на помощните вещества, виж т. 6.1.
3. ФАРМАЦЕВТИЧНА ФОРМА
Лиофилизат и разтворител за суспенсия за интраназално приложение.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Видът животни, за които е предназначен
Котки.
4.2 Терапевтични показания за отделните видове животни
За активна имунизация на котки, на възраст 1 месец или по-големи, за намаляване клиничните
признаци от асоциирани с Bordetella bronchiseptica заболявания на горните дихателни пътища.
Начало на имунитета: Началото на имунитета е установено при котки на 8 седмична възраст на
72-я час след ваксинацията.
Продължителност на имунитета: До 1 година.
Няма налични данни за влиянието на майчините антитела върху ефекта от ваксинацията с
Nobivac Bb / Нобивак Бб при за котки. Въз основа на информация от литературни източници се
смята, че този тип интраназална ваксина е способна да индуцира имунен отговор без влиянието
на майчините антитела.
4.3 Противопоказания
Не са известни.
4.4 Специални предпазни мерки за всеки вид животни, за които е предназначен
Ако до една седмица след ваксинирането се даде антибиотик, ваксинирането трябва да се
повтори след приключване на лечението с антибиотика.
Ваксинираните животни могат да разпространяват ваксиналния щам на Bordetella bronchiseptica
в продължение на 6 седмици; в единични случаи до една година. Възможно е и неравномерно
отделяне.
4.5 Специални предпазни мерки при употреба
3
Специални предпазни мерки за животните при употребата на продукта
Да се ваксинират само здрави котки.
Кихането на котката след приложение на продукта не влияе върху ефикасността на продукта.
Не употребявайте по време на антибиотично лечение или заедно с други интраназални
продукти.
Ваксинираните животни могат да разпространяват ваксиналния щам на Bordetella bronchiseptica
в продължение на 6 седмици с възможно неравномерно отделяне до една година.
Въпреки, че риска от заразяване на хора със слаба имунна система с Bordetella bronchiseptica е
изключително малък, препоръчва се котките, които са в близък контакт с такива хора да не се
ваксинират с тази ваксина.
Кучета, прасета и неваксинирани котки могат да реагират на ваксиналния щам с умерени и
бързопреходни дихателни симптоми. Други животни като зайци и малки гризачи не са били
изследвани.
Специални предпазни мерки за лицата, прилагащи ветеринарномедицинския продукт на
животните
В случай на инцидентно самоинжектиране незабавно да се потърси медицински съвет като на
лекаря се покаже листовката за употреба или етикета на продукта.
Подходящи процедури за дезинфекция трябва да се приложат след използването на тази жива
бактериална ваксина.
Въпреки, че рискът от заразяване на хора със слаба имунна система с Bordetella bronchiseptica е
изключително малък, тези хора трябва да знаят, че котките могат да отделят ваксиналния щам в
продължение на 1 година след ваксинацията.
4.6 Странични реакции (честота и важност)
Понякога има кихане, кашляне, умерено и бързопреходно сълзене от очите или носа. При
животни, които проявяват по-тежки форми, може да се приложи съответно антибиотично
лечение.
4.7 Употреба по време на бременност, лактация или яйценосене
Да не се използва по време на бременност и лактация.
4.8 Взаимодействие с други ветеринарномедицински продукти и други форми на
взаимодействие
Няма налична информация за безопасността и ефикасността от съвместното използване на
ваксината, с която и да е друга ваксина. Затова се препоръчва да не се прилагат други ваксини
за 14 дни преди или след ваксиниране с този продукт.
4
4.9 Количество, което се прилага и начин на приложение
Ваксинална схема:
Една доза от 0,2 ml реконституирана ваксина най-късно 72 часа преди периода на очаквания
риск.
Оставете разтворителя да достигне стайна температура (15-25°С). Използвайки асептичните
техники, реконституирайте лифилизираната ваксина с 0,3 ml от предоставения стерилен
разтворител. След прибавянето му, разклатете добре. Изтеглете 0,2 ml от реконституираната
ваксина в спринцовка от 1 ml или 2ml, махнете иглата и приложете цялото количество на
спринцовката в една от ноздрите на котката.
Главата на котката трябва да се държи така, че носа й да сочи нагоре и устата да е затоворена, за
да бъде принудена да диша през носа. Поставете спринцовката пред една от ноздрите и
внимателно приложете цялото количество на спринцовката в носната кухина през тази ноздра.
Ваксината се прилага директно с върха на спринцовката върху отвора на ноздрата и влиза в
носната кухина по време на инхалирането.
4.10 Предозиране (симптоми, спешни мерки, антидоти), ако е необходимо
Понякога кихане, кашляне, умерено и бързопреходно сълзене от очите или носа, особено при
много малки чувствителни котенца. При животни, които проявяват по-тежки форми, може да се
приложи съответно антибиотично лечение.
4.11 Карентен срок (карентни срокове)
Не е необходим.
5. ИМУНОЛОГИЧНИ ОСОБЕНОСТИ
За стимулиране на активен имунитет срещу Bordetella bronchiseptica
Анатомо-терапевтичен код: QI 06AE02.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ОСОБЕНОСТИ
6.1 Списък на ексципиентите
Gelatin, sorbitol, phosphate buffers.
6.2 Несъвместимости
При отсъствие на проучвания за съвместимост, не смесвайте този ветеринарномедицински
продукт с никакви други продукти, освен разтворителя, предлаган за употреба с ваксината.
6.3 Срок на годност
5 години.
След реконституиране продуктът да се използва до 4 часа.
6.4. Специални предпазни мерки за съхранение на продукта
Да се съхранява при 2° C – 8° C. Да се пази на тъмно.
6.5 Вид и състав на първичната опаковка
5
Единична доза, поставена във флакон от 3 мл (стъкло тип I) лиофилизат, пломбиран с
халогенбутилна гумена тапа и алуминиева капачка; предлаган заедно с флакон (стъкло тип I) с
0,5 мл стерилен разтворител.
В една картонена кутия има 5 флакона с единична доза лиофилизат и 5 флакона с разтворител.
6.6 Специални предпазни мерки при унищожаване на неизползвания продукт или
остатъци от него, ако има такива
Унищожаване на остатъчни материали, които са били в контакт с активната субстанция чрез
изваряване, изгаряне или потапяне в подходящ дезинфектант, одобрен за употреба от
компетентните власти.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА ЛИЦЕНЗА ЗА УПОТРЕБА
Intervet International B.V.
Wim de Körverstraat 35
PO Box 31
NL - 5830 AA Boxmeer
The Netherlands
8. НОМЕР(А) НА ЛИЦЕНЗА ЗА УПОТРЕБА
EU/2/02/034/001
9. ДАТА НА ПЪРВОТО ИЗДАВАНЕ / ПОДНОВЯВАНЕ НА ЛИЦЕНЗ
10-09-2002
10. ДАТАТА НА ПОСЛЕДНИЯ ПРЕГЛЕД НА ТЕКСТА
Подробна информация за този продукт може да намерите на интернет страницата на Европейската
Агенция по Лекарствата (EMEA) http://www.emea.europa.eu/.
ЗАБРАНА ЗА ПРОДАЖБА, ДОСТАВКА И/ИЛИ УПОТРЕБА
Вносът, продажбата, доставката и/или употребата на Nobivac Bb за котки са или могат да бъдат
забранени в Страните членки – на цялата или част от тяхната територия, в съответсвие с
националната политика за опазване здравето на животните. Всяка личност, отговаряща за
вноса, продажбата, доставката и/или употребата на Nobivac Bb за котки трябва да информира
компетентните власти на съответната страна членка за последните ваксинации преди вноса,
продажбата, доставката и/или употребата.
ПРИЛОЖЕНИЕ II
A. ПРОИЗВОДИТЕЛЯТ НА БИОЛОГИЧНО АКТИВНА СУБСТАНЦИЯ /ИИ/
И ПРИТЕЖАТЕЛЯТ НА РАЗРЕШИТЕЛНОТО ЗА ПРОИЗВОДСТВО,
ОТГОВОРНИ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ПАРТИДИТЕ ЗА ПРОДАЖБА
B. УСЛОВИЯТА ИЛИ ОГРАНИЧЕНИЯТА В ЛИЦЕНЗА ЗА УПОТРЕБА,
ОТНАСЯЩИ СЕ ДО ПРЕДЛАГАНЕТО ИЛИ УПОТРЕБАТА МУ
C. УСЛОВИЯТА ИЛИ ОГРАНИЧЕНИЯТА В ЛИЦЕНЗА ЗА УПОТРЕБА,
ОТНАСЯЩИ СЕ ДО БЕЗОПАСНА И ЕФИКАСНА УПОТРЕБА НА
ПРОДУКТА
D. СТАНОВИЩЕ, ОТНОСНО MRLs
A. ПРОИЗВОДИТЕЛЯТ /ИТЕ/ НА БИОЛОГИЧНО АКТИВНА СУБСТАНЦИЯ /ИИ/
И ПРИТЕЖАТЕЛЯТ /ИТЕ/ НА ЛИЦЕНЗА ЗА ПРОИЗВОДСТВО, ОТГОВОРНИ
ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ПАРТИДИТЕ ЗА ПРОДАЖБА
Име и адрес на производителя на биологично активната субстанция
Intervet Inc.
21960 Intervet Lane,
Delaware 19966, Millsboro
U.S.A.
Intervet Inc.
275 South Lake Street,
Minnesota 56187, Worthington
U.S.A.
Intervet International B.V.
Wim de Körverstraat 35
PO Box 31
NL - 5830 AA Boxmeer
The Netherlands
Име и адрес на производителя, отговорен за освобождаването на партидата за продажба
Intervet International B.V.
Wim de Körverstraat 35
PO Box 31
NL - 5830 AA Boxmeer
The Netherlands
B. УСЛОВИЯТА ИЛИ ОГРАНИЧЕНИЯТА В ЛИЦЕНЗА ЗА УПОТРЕБА,
ОТНАСЯЩИ СЕ ДО ПРЕДЛАГАНЕТО ИЛИ УПОТРЕБАТА МУ
Ветеринарно медицински продукт, който се отпуска с рецепта.
Притежателят на лиценза за употреба трябва да информира Европейската Комисия за плановете
си за продажба на медицинския продукт, лицензиран с това решение.
C. УСЛОВИЯТА ИЛИ ОГРАНИЧЕНИЯТА В ЛИЦЕНЗА ЗА УПОТРЕБА,
ОТНАСЯЩИ СЕ ДО БЕЗОПАСНА И ЕФИКАСНА УПОТРЕБА НА ПРОДУКТА
В съответствие с чл. 71 на Директива 2001/82/EC на Европейския парламент и Съвета, Страните
членки забраняват или могат да забранят вноса, продажбата, доставката и/или употребата на
ветеринарномедицински продукт на цялата си територия или част от нея, ако установят, че:
a) прилагането на ветеринарномедицинския продукт на животни ще попречи на
изпълнението на националните програми за диагностика, контрол и елиминиране на
заболяванията по животните, или ще създаде трудности при установяване отсъствието
на контаминация при живи животни или при хранителни или други продукти, получени
от третирани животни.
b) заболяванията, за които е предназначен ветеринарномедицинския продукт с цел
повишаване на имунитета напълно отсъстват на територията.
ПРИЛОЖЕНИЕ III
ЕТИКЕТ И ЛИСТОВКА
ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО СЕ ИЗПИСВА ВЪРХУ ВТОРИЧНАТА ОПАКОВКА
ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО СЕ ИЗПИСВА ВЪРХУ ПЪРВИЧНАТА ОПАКОВКА
Картонена кутия- етикет
1. НАИМЕНОВАНИЕ НА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКИЯ ПРОДУКТ
Nobivac Bb за котки
2. СЪДЪРЖАНИЕ НА АКТИВНИТЕ СУБСТАНЦИИ И ПОМОЩНИТЕ ВЕЩЕСТВА
В една доза от 0.2 ml реконституирана суспенсия:
≥106,3 и ≤108,3 CFU от жив бактериален щам B-C2 на Bordetella bronchiseptica,
3. ФАРМАЦЕВТИЧНА ФОРМА
Лиофилизат и разтворител за суспенсия за интраназално приложение
4. КОЛИЧЕСТВО В ЕДНА ОПАКОВКА
5 флакона с единична доза лиофилизат и 5 флакона с разтворител
5. ВИДОВЕ ЖИВОТНИ, ЗА КОИТО Е ПРЕДНАЗНАЧЕН
Котки
6. ТЕРАПЕВТИЧНИ ПОКАЗАНИЯ
Жива ваксина срещу заболявания на горните дихателни пътища при котките, причинени от
Bordetella bronchiseptica.
7. МЕТОД И НАЧИН НА ПРИЛОЖЕНИЕ
За интраназално приложение.
Преди употреба прочети листовката за правилно приложение, унищожаване на остатъци от
продукта и специални предпазни мерки за хора със слаба имунна система.
8. КАРЕНТЕН СРОК
Не е необходим..
12
9. СПЕЦИАЛНИ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ(Я), АКО Е НЕОБХОДИМО
Преди употреба прочети листовката за правилно приложение, унищожаване на остатъци от
продукта и специални предпазни мерки за хора със слаба имунна система.
10. ДАТА НА ИЗТИЧАНЕ СРОКА НА ГОДНОСТ
Годен до {месец/година}
11. СПЕЦИАЛНИ ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ ПРИ СЪХРАНЕНИЕ
Да се съхранява при 2° – 8°C. Да се пази на тъмно.
12. СПЕЦИАЛНИ ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ ПРИ УНИЩОЖАВАНЕ НА НЕИЗПОЛЗВАН
ПРОДУКТ ИЛИ ОСТАТЪЦИ ОТ НЕГО, АКО ИМА ТАКИВА
Преди употреба прочети листовката за правилно приложение, унищожаване на остатъци от
продукта и специални предпазни мерки за хора със слаба имунна система.
13. НАДПИСЪТ “САМО ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКА УПОТРЕБА” И
УСЛОВИЯТА ИЛИ ОГРАНИЧЕНИЯТА ОТНОСНО НАЧИНЪТ НА
ОСВОБОЖДАВАНЕ ЗА ПРОДАЖБА И УПОТРЕБА, АКО ИМА ТАКИВА
Само за ветеринарномедицинска употреба.
14. НАДПИСЪТ “ДА СЕ СЪХРАНЯВА НА НЕДОСТЪПНИ ЗА ДЕЦА МЕСТА”
Да се съхранява на недостъпни за деца места.
15. ИМЕ И ПОСТОЯННИЯ АДРЕС НА УПРАВЛЕНИЕ НА ПРИТЕЖАТЕЛЯ НА
ЛИЦЕНЗА ЗА УПОТРЕБА И НА ПРОИЗВОДИТЕЛЯ, АКО ТЕ СА РАЗЛИЧНИ
ЛИЦА
Intervet International B.V.
PO Box 31
NL - 5830 AA Boxmeer
16. НОМЕР(А) НА ЛИЦЕНЗА ЗА УПОТРЕБА
EU/2/02/034/001
17. ПАРТИДЕН НОМЕР
<Партида>
13
МИНИМУМ ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ИЗПИСАНА ВЪРХУ
МАЛКИ ОПАКОВКИ ВМП, КОИТО СЪДЪРЖАТ ЕДИНИЧНА ДОЗА
Етикет на флакона с ваксината
1. НАИМЕНОВАНИЕ НА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКИЯ ПРОДУКТ
Nobivac Bb за котки
2. КОЛИЧЕСТВО НА АКТИВНАТА СУБСТАНЦИЯ(И)
≥106,3 и ≤108,3 CFU / доза B. bronchiseptica
3. СЪДЪРЖАНИЕ ОТТНОСНО МАСА, ОБЕМ ИЛИ БРОЙ НА ЕДИНИЧНИТЕ ДОЗИ
1 доза
4. НАЧИН(И) НА ПРИЛОЖЕНИЕ
Интраназално приложение.
5. КАРЕНТЕН СРОК
(няма да бъде посочен - Не е необходим).
6. ПАРТИДЕН НОМЕР
Lot {номер}
7. ДАТА НА ИЗТИЧАНЕ СРОКА НА ГОДНОСТ
Годен до {месец/година}
8. НАДПИСЪТ “САМО ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКА УПОТРЕБА”
Само за ветеринарномедицинска употреба.
14
МИНИМУМ ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ИЗПИСАНА ВЪРХУ
МАЛКИ ОПАКОВКИ ВМП, КОИТО СЪДЪРЖАТ ЕДИНИЧНА ДОЗА
Етикет на флакона с разтворителя
1. НАИМЕНОВАНИЕ НА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКИЯ ПРОДУКТ
Разтворител за Nobivac Bb
2. КОЛИЧЕСТВО НА АКТИВНАТА СУБСТАНЦИЯ(И)
1 доза
3. СЪДЪРЖАНИЕ ОТНОСНО МАСА, ОБЕМ ИЛИ БРОЙ НА ЕДИНИЧНИТЕ ДОЗИ
0,5 мл
4. НАЧИН(И) НА ПРИЛОЖЕНИЕ
Виж листовката.
5. КАРЕНТЕН СРОК
Карентен срок :(Няма да бъде посочен - Не е необходим).
6. ПАРТИДЕН НОМЕР
Lot{номер}
7. ДАТА НА ИЗТИЧАНЕ СРОКА НА ГОДНОСТ
Годен до {месец/година}
8. НАДПИСЪТ “САМО ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКА УПОТРЕБА”
Само за ветеринарномедицинска употреба.
B. ЛИСТОВКА
ЛИСТОВКА
Nobivac Bb за котки
1. ИМЕ И ПОСТОЯННИЯ АДРЕС НА УПРАВЛЕНИЕ НА ПРИТЕЖАТЕЛЯ НА
ЛИЦЕНЗА ЗА УПОТРЕБА И НА ПРОИЗВОДИТЕЛЯ, АКО ТЕ СА РАЗЛИЧНИ
ЛИЦА
Intervet International B.V.
Wim de Körverstraat 35
PO Box 31
NL - 5830 AA Boxmeer
The Netherlands
2. НАИМЕНОВАНИЕ НА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКИЯ ПРОДУКТ
Nobivac Bb за котки
Жива ваксина срещу заболявания на горните дихателни пътища при котките, причинени от
Bordetella bronchiseptica.
3. СЪДЪРЖАНИЕ НА АКТИВНИТЕ СУБСТАНЦИИ И ПОМОЩНИТЕ ВЕЩЕСТВА
В една доза от 0.2 мл реконституирана суспенсия:
≥106,3 и ≤108,3 CFU от жив бактериален щам B-C2 на Bordetella bronchiseptica,
4. ТЕРАПЕВТИЧНИ ПОКАЗАНИЯ
За активна имунизация на котки, на възраст 1 месец или по-големи, за намаляване клиничните
признаци от асоциирани с Bordetella bronchiseptica заболявания на горните дихателни пътища.
Начало на имунитета: Началото на имунитета е установено при котки на 8 седмична възраст на
72-я час след ваксинацията.
Продължителност на имунитета: До 1 година.
5. ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ
Да не се използва по време на бременност и лактация.
6. НЕЖЕЛАНИ СТРАНИЧНИ РЕАКЦИИ
Понякога има кихане, кашляне, умерено и бързопреходно сълзене от очите или носа. След
предозиране се появяват идентични признаци при много малки чувствителни котенца. При
животни, които проявяват по-тежки форми, може да се приложи съответно антибиотично
лечение.
Ако забележите някакво сериозно въздействие или други ефекти, вследствие от употребата на
този ВМП, които не са описани в тази листовка за употреба, моля незабавно да уведомите
Вашия ветеринарен лекар.
17
7. ВИДОВЕ ЖИВОТНИ, ЗА КОИТО Е ПРЕДНАЗНАЧЕН
Котки.
8. ДОЗИРОВКА ЗА ВСЕКИ ВИД ЖИВОТНО, МЕТОД И НАЧИН НА ПРИЛАГАНЕ.
Една доза от 0,2 мл реконституирана ваксина поне 72 часа преди периода на очаквания риск.
За интраназално приложение.
9. СЪВЕТ ЗА ПРАВИЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ
Оставете разтворителя да достигне стайна температура (15-25°С). Използвайки асептичните
техники, реконституирайте лиофилизираната ваксина с 0,3 мл от предоставения стерилен
разтворител. След прибавянето му, разклатете добре. Изтеглете 0,2 мл от реконституираната
ваксина в спринцовка от 1 мл или 2мл, махнете иглата и приложете цялото количество на
спинцовката в една от ноздрите на котката.
Главата на котката трябва да се държи така, че носа й да сочи нагоре и устата затоворена, за да
бъде принудена да диша през носа. Поставете спринцовката пред една от ноздрите и
внимателно приложете цялото количество на спринцовката в носната кухина през тази ноздра.
Ваксината се прилага директно с върха на спринцовката върху отвора на ноздрата и влиза в
носната кухина по време на инхалирането.
10. КАРЕНТЕН СРОК
Не е необходим.
11. СПЕЦИАЛНИ ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ ЗА СЪХРАНЕНИЕ НА ПРОДУКТА
Да се съхранява при 2° – 8°C. Да се пази на тъмно.
12. СПЕЦИАЛНИ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ(Я)
Да се ваксинират само здрави котки.
Кихането на котката след приложение на продукта не пречи на ефикасността на продукта.
При отсъствие на проучвания за съвместимост, не смесвайте този ветеринарномедицински
продукт с никакви други продукти, освен разтворителя, предлаган за употреба с ваксината.
Няма налична информация за безопасността и ефикасността от съвместното използване на
ваксината, с която и да е друга ваксина. Затова се препоръчва да не се прилагат други ваксини
14 дни преди или след ваксиниране с този продукт.
Не употребявайте по време на антибиотично лечение или заедно с други интраназални
продукти.
Ако до една седмица след ваксинирането се даде антибиотик, ваксинирането трябва да се
повтори след приключване на лечението с антибиотика.
Ваксинираните животни могат да разпространяват ваксиналния щам на Bordetella bronchiseptica
в продължение на 6 седмици; в единични случаи до поне една година. Възможно е и
неравномерно отделяне.
18
Въпреки, че риска от заразяване на хора със слаба имунна система с Bordetella bronchiseptica е
изключително малък, препоръчва се котките, които са в близък контакт с такива хора да не се
ваксинират с тази ваксина. Тези хора трябва също да знаят, че котките могат да отделят
ваксиналния щам в продължение на 1 година след ваксинацията.
Кучета, прасета и неваксинирани котки могат да реагират на ваксиналния щам с умерени и
бързопреходни дихателни симптоми. Други животни като зайци и малки гризачи не са били
изследвани. Използавенто на тази жива бактериална ваксина трябва да се направят подходящи
дезинфекционни процедури.
В случай на инцидентно самоинжектиране незабавно да се потърси медицински съвет като на
лекаря се покаже листовката или етикета на продукта.
Вносът, продажбата, доставката и/или употребата на Nobivac Bb за котки е или може да бъде
забранена в някои страни членки – на цялата или част от тяхната територия, съобразно
националната политика за опазване здравето на животните. Всяка личност, възнамеряваща да
внася, продава, доставя и/или употребява Nobivac Bb трябва да се консултира със съответните
компетентните власти на страната-членка за установената политика на ваксинации преди вноса,
продажбата, доставката и/или употребата.
13. СПЕЦИАЛНИ ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ ПРИ УНИЩОЖАВАНЕ НА НЕИЗПОЛЗВАН
ПРОДУКТ ИЛИ ОСТАТЪЦИ ОТ НЕГО, АКО ИМА ТАКИВА
Унищожаване на остатъчни материали, които са били в контакт с активната субстанция чрез
изваряване, изгаряне или потапяне в подходящ дезинфектант, одобрен за употреба от
компетентните власти.
14. ДАТАТА НА ПОСЛЕДНИЯ ПРЕГЛЕД НА ТЕКСТА
Подробна информация за този продукт може да намерите на интернет страницата на Европейската
Агенция по Лекарствата (EMEA) http://www.emea.europa.eu/.
15. ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ
Само за ветеринарномедицинска употреба.
Опаковка:
Картонена кутия с 5 флакона лиофилизирана ваксина и 5 флакона стерилен разтворител.
19
AНЕКС ІV
СТАНОВИЩЕ
ЗА
ЕДНО ДОПЪЛНИТЕЛНО ПОДНОВЯВАНЕ
Изисква се едно допълнително подновяване за одобрения продукт поради следните причини:
- ограничено излагане ,дължащо се на ограничена търговия
Интернет формат от www.emea.europa.eu
петък, 10 април 2009 г.
Дресировка кучета и домашни любимци
Вероятно всеки млад прородолюбител изпитва голямо желание да види любимия си питомник възпитан - вярното куче, изпълняващо различните му команди, или забавния папагал, изговарящ отделни думи. Но какво лежи в основата на тъй желаната дресировка, какво е научното й обяснение? Дресировката не е нищо друго освен метод на въздействие върху животното с цел изработване и закриване на отделни необходими навици, на някои условни рефлекси.
Всъщност какво представлява дресировката? Наблюдавайки някои действия на добре дресирани животни, човек би помислил, че те имат разум и дори разбират човешката реч. При дресировката е необходимо у животното да се да се изработят условни рефлекси, т.е. навик да отговаря по определен начин на различни сигнали, подадени от човека. Животното изпълнява определено действие, понеже получава любимата си храна или избягва наказание за неподчинение.
Особено често дресировката се използва в цирка. През 19 век на арените на много европейски циркове масово започват да се появяват звероукротители с групи от дресирани коне, лъвове, тигри, слонове. Всички тези дресьори подчиняват животните не с ласка и храна, а с бич и желязна пръчка. Понякога тази дресировка била жестока и животните били насилствено заставяни да изпълняват различни действия по цирковата арена. Болевата дресировка също е основана на изработването на условен рефлекс у животните. Изискваното движение се предизвиква със сигнал - заплаха от наказание, при което животното ще изпита силна, непоносима болка. Това бил старият "класически" метод на дресиране до края на 19 век, който единствено се практикувал от звероукротителите из целия свят. От тези всекидневни жестоки побои и убождания нещастните животни били силно наплашени, с непрекъснати рани и често осакатявани.
Истински поврат в отношението към дресирането на животните извършил в края на 19 век прославеният и известен в цял свят руски дресьор Владимир Дуров. Знаменитият дресьор писал, че "завинаги се отказва от метода за въздействие върху психиката на животните с помощта на насилието". С право той се смята за родоначалник на хуманният метод на дресура, който се основавал на изключителна наблюдателност, основно изучаване на биологичните особености на животното, на двигателните му възможности, на наклонностите му, поведенческите и психическите му прояви. Дуров изисквал от обучаваното животно действия и движения, които то е в състояние да осъществи в природна обстановка. Той премахнал мъченията, камшика и желязната пръчка, в замяна на което използвал хранителното поощрение и силната си обич към своите питомци. С голямо трудолюбие, упоритост и търпение той заставял животните да изпълняват номера, стимулирани от награда - любимо лакомство, погалване, потупване или ласкав глас. И, разбира се, никакво насилие, болка или страх. Дуров подхождал съвсем научно към дресирането, като бил добре запознат с условните и безусловните рефлекси, с висшата нервна дейност, залегнали в учението на акад. И.П.Павлов, Именно това му позволило да осъществи на цирковата арена много световноизвестни атракции с различни видове животни при единична, масова или смесена дресура.
Днес в цирковете по света се обучават различни животни - и диви, и домашни: неизменните коне, кучета, шимпанзета, лъвове, тигри, пантери, гълъби и пр. Изпълненията им се основават на изработването на условен рефлекс - в определен момент и по даден знак животните трябва да направят жест, който поначало могат да направят и в естествена обстановка. Така кучето изправено на задните си крака, делфините синхронно изкачат над повърхността на водата, шимпанзетата имитират с мимики и действия човека и пр.
Преди започване на дресировката са необходими някои условия. На първо място обучението може да започне едва след пълно опитомяване на животното. При дресиране винаги трябва да се избират животни с жив темперамент и да се подбират методи, които да съответстват на вродените способности на животните. За дресура се вземат млади животни, като постигнатата сложност на упражненията е право пропорционална на възприемчивостта на животните и зависи от възрастта и мозъчният им капацитет. Например дресурата на една пантера в цирка започва между 12 и15-месечна възраст (т.е. след като тя излезе от периода на своето детство), а в цирка тя обикновено постъпва на месец и половина. Продължителността на дресурата на заека е 2 год., а на делфина - само 3 месеца. Някои животни са абсолютно неподходящи за дресиране - страхливите, чувствителните, агресивните, травмираните и пр.
Освен в цирка животните от древни времена се обучават за най-различни дейности в помощ на човека. Много от тях са незаменими помощници в лова - различните породи ловни кучета, ловният гепард и пр. Много породи кучета се дресират за пазачи, помощници при търсене на хора след природни бедствия и пр. Обучени делфини пък пазят хората от атаките на акули.
С дресура може да се захване всеки, който обича животните и изучава задълбочено техните биологични особености, инстинктивни реакции и поведенчески прояви. Трудностите, които трябва да се преодолеят при дресирането, се свеждат до "разбирането" от страна на животното какво се изисква от него, а също и от непривичността на движенията, които трудно се усвояват. Понякога се изисква огромно търпение, за да се получи желания ефект. Например при обучението на сокол за ловни цели са необходими много дни, докато птицата "преклони гордостта си", и започне да приема храна от ръката на дресьора. Търпеливостта и настойчивостта са залог за всеки успех в тази дейност. Според руския зоо-психолог М. Герд, разработил своя теория за дресурата, тя има три стадия: натрапване, отработване и укрепване на желаните движения. В първия стадий дресьорът заставя животното да изпълни дадено движение,като това става по пряк или косвен път (при прекия път животното извършва исканото от него движение, следвайки хранителната примамка или нещо друго, което го привлича; при косвения път дресьорът използва примамка, която кара животното да навлезе в по-сложна ситуация). Вторият случай се характеризира с отстраняване на излишните движения, на ориентировъчните и страховите реакции. В заключителния трети стадий се затвърдяват формираните навици - създадените условни рефлекси.
Дресирането трябва да започне с животни, поддаващи се най-лесно на обучение - например куче. А как става това? Започва се с изграждане на прости навици, които постепенно се усложняват. Да приведем един пример - куче, което ще се дресира за съобщителна служба, се обучава първоначално за създаване на прост навик за пробягване по команда на кратко разстояние (20-30 м)между стопанина и неговия помощник и обратно, като всеки път при изминаване на разстоянието кучето постепенно се обучава да преодолява различни препятствия (канавки, огради и др.) и да не се отвлича от странични фактори(други хора, животни и пр.). Едва в последния етап на дресирането на нашийника му се прикрепва сгънато писмо, което кучето отнася до желаното място.
Дресурата предлага богатство от наблюдения за всеки, който обича животните, тъй като тя върви редом с изучаването на инстинктите, поведенческите прояви и начините за придобиване на умения. Защо да не опитате?
Всъщност какво представлява дресировката? Наблюдавайки някои действия на добре дресирани животни, човек би помислил, че те имат разум и дори разбират човешката реч. При дресировката е необходимо у животното да се да се изработят условни рефлекси, т.е. навик да отговаря по определен начин на различни сигнали, подадени от човека. Животното изпълнява определено действие, понеже получава любимата си храна или избягва наказание за неподчинение.
Особено често дресировката се използва в цирка. През 19 век на арените на много европейски циркове масово започват да се появяват звероукротители с групи от дресирани коне, лъвове, тигри, слонове. Всички тези дресьори подчиняват животните не с ласка и храна, а с бич и желязна пръчка. Понякога тази дресировка била жестока и животните били насилствено заставяни да изпълняват различни действия по цирковата арена. Болевата дресировка също е основана на изработването на условен рефлекс у животните. Изискваното движение се предизвиква със сигнал - заплаха от наказание, при което животното ще изпита силна, непоносима болка. Това бил старият "класически" метод на дресиране до края на 19 век, който единствено се практикувал от звероукротителите из целия свят. От тези всекидневни жестоки побои и убождания нещастните животни били силно наплашени, с непрекъснати рани и често осакатявани.
Истински поврат в отношението към дресирането на животните извършил в края на 19 век прославеният и известен в цял свят руски дресьор Владимир Дуров. Знаменитият дресьор писал, че "завинаги се отказва от метода за въздействие върху психиката на животните с помощта на насилието". С право той се смята за родоначалник на хуманният метод на дресура, който се основавал на изключителна наблюдателност, основно изучаване на биологичните особености на животното, на двигателните му възможности, на наклонностите му, поведенческите и психическите му прояви. Дуров изисквал от обучаваното животно действия и движения, които то е в състояние да осъществи в природна обстановка. Той премахнал мъченията, камшика и желязната пръчка, в замяна на което използвал хранителното поощрение и силната си обич към своите питомци. С голямо трудолюбие, упоритост и търпение той заставял животните да изпълняват номера, стимулирани от награда - любимо лакомство, погалване, потупване или ласкав глас. И, разбира се, никакво насилие, болка или страх. Дуров подхождал съвсем научно към дресирането, като бил добре запознат с условните и безусловните рефлекси, с висшата нервна дейност, залегнали в учението на акад. И.П.Павлов, Именно това му позволило да осъществи на цирковата арена много световноизвестни атракции с различни видове животни при единична, масова или смесена дресура.
Днес в цирковете по света се обучават различни животни - и диви, и домашни: неизменните коне, кучета, шимпанзета, лъвове, тигри, пантери, гълъби и пр. Изпълненията им се основават на изработването на условен рефлекс - в определен момент и по даден знак животните трябва да направят жест, който поначало могат да направят и в естествена обстановка. Така кучето изправено на задните си крака, делфините синхронно изкачат над повърхността на водата, шимпанзетата имитират с мимики и действия човека и пр.
Преди започване на дресировката са необходими някои условия. На първо място обучението може да започне едва след пълно опитомяване на животното. При дресиране винаги трябва да се избират животни с жив темперамент и да се подбират методи, които да съответстват на вродените способности на животните. За дресура се вземат млади животни, като постигнатата сложност на упражненията е право пропорционална на възприемчивостта на животните и зависи от възрастта и мозъчният им капацитет. Например дресурата на една пантера в цирка започва между 12 и15-месечна възраст (т.е. след като тя излезе от периода на своето детство), а в цирка тя обикновено постъпва на месец и половина. Продължителността на дресурата на заека е 2 год., а на делфина - само 3 месеца. Някои животни са абсолютно неподходящи за дресиране - страхливите, чувствителните, агресивните, травмираните и пр.
Освен в цирка животните от древни времена се обучават за най-различни дейности в помощ на човека. Много от тях са незаменими помощници в лова - различните породи ловни кучета, ловният гепард и пр. Много породи кучета се дресират за пазачи, помощници при търсене на хора след природни бедствия и пр. Обучени делфини пък пазят хората от атаките на акули.
С дресура може да се захване всеки, който обича животните и изучава задълбочено техните биологични особености, инстинктивни реакции и поведенчески прояви. Трудностите, които трябва да се преодолеят при дресирането, се свеждат до "разбирането" от страна на животното какво се изисква от него, а също и от непривичността на движенията, които трудно се усвояват. Понякога се изисква огромно търпение, за да се получи желания ефект. Например при обучението на сокол за ловни цели са необходими много дни, докато птицата "преклони гордостта си", и започне да приема храна от ръката на дресьора. Търпеливостта и настойчивостта са залог за всеки успех в тази дейност. Според руския зоо-психолог М. Герд, разработил своя теория за дресурата, тя има три стадия: натрапване, отработване и укрепване на желаните движения. В първия стадий дресьорът заставя животното да изпълни дадено движение,като това става по пряк или косвен път (при прекия път животното извършва исканото от него движение, следвайки хранителната примамка или нещо друго, което го привлича; при косвения път дресьорът използва примамка, която кара животното да навлезе в по-сложна ситуация). Вторият случай се характеризира с отстраняване на излишните движения, на ориентировъчните и страховите реакции. В заключителния трети стадий се затвърдяват формираните навици - създадените условни рефлекси.
Дресирането трябва да започне с животни, поддаващи се най-лесно на обучение - например куче. А как става това? Започва се с изграждане на прости навици, които постепенно се усложняват. Да приведем един пример - куче, което ще се дресира за съобщителна служба, се обучава първоначално за създаване на прост навик за пробягване по команда на кратко разстояние (20-30 м)между стопанина и неговия помощник и обратно, като всеки път при изминаване на разстоянието кучето постепенно се обучава да преодолява различни препятствия (канавки, огради и др.) и да не се отвлича от странични фактори(други хора, животни и пр.). Едва в последния етап на дресирането на нашийника му се прикрепва сгънато писмо, което кучето отнася до желаното място.
Дресурата предлага богатство от наблюдения за всеки, който обича животните, тъй като тя върви редом с изучаването на инстинктите, поведенческите прояви и начините за придобиване на умения. Защо да не опитате?
Обучение на кучето
Основи на обучението
Обучението на кучето предизвиква продължителни изменения в неговото поведение. Според Thorpe (1956) обучението е "процес, който се състои в появяването на адаптивни изменения на индивидуалното поведение в резултат на придобит опит". Чрез това определение се набляга на два съществени признака на обучението:
1. Обучението и инстинкта са два способа за обезпечаване на кучето с набор от адаптивни отговори на условията на средата, която го обкръжава. Инстинктът и обучението си взаимодействат и са взаимно свързани. В случая на инстинкт, в процеса на еволюция на породата се осъществява отбор на индивиди, носещи оптимален набор от гени. В случая на обучение, се осъществява отбор на оптимални реакции в обучаваното куче.
2. Обучението представлява процес, който не може да бъде измерен непосредствено. Прави се субективна преценка на факта какво кучето е запомнило като резултат на обучението без да може да се използва някаква мерна единица.
Въпросите на обучението са били преди всичко предмет на изследване от страна на експерименталните психолози. След основателя на бихейвиоризма Watson, в продължение на около 50 години почти всички негови последователи съсредоточават вниманието си върху способностите за обучение на бели мишки. Въз основа на тези проучвания възникват редица школи. Всяка от тях прави опит да построи система от закони на поведението, които биха могли сравнително точно да предскажат при какви условия може да се проведе обучение.
Привикването се изразява в загуба на налични реакции без да се появяват нови. Ако на кучето се предоставя дразнител, който не се съпровожда с подкрепление, то постепенно престава да реагира на него и губи интерес.
Условните рефлекси като понятие се свързват преди всичко с името на И. П. Павлов. Неговата основна цел е била проучване физиологията на Висшата нервна дейност. При анализиране на прилаганите методики на изследвания се вижда, че Павлов, много преди Watson, използва методите на екс-перименталната психология.
Когато кучето се намира в състояние на жажда, глад или напрежение започва да проявява поведение на търсене, в процеса на което спонтанно се извършват разнообразни действия душене, оглеждане, движение в различни посоки и др. Ако едно от тези действия се съпроводи с подкрепление (гладното куче получава храна) и то се повтори няколко пъти, кучето ще се научи редовно да изпълнява даденото действие в дадената специфична ситуация.
Опитите, които първоначално провежда Торндайк (Thorndike, 1898, 1913, 1932) с т. н. "проблемен сандък", са причина ученият да нарече този тип на обучение "метод на пробата и грешката". Проблемният сандък представлява клетка, която животното може да отвори единствено, ако дръпне халка, свързана с ръчка, държаща вратата затворена. Поставена в сандъка котка прави опит да избяга, тичайки непрестанно из него. В един момент неволно закача халката, която задвижва механизма за отваряне на вратата. При втория и третия опит котката случайно повтаря действието с дръпването на халката и освобождаването си от сандъка. Постепенно тя концентрира вниманието си и в следващ момент още със затварянето в сандъка, се спуска към халката и я дръпва. Котката се приучва да изключва от своето поведение всичко, което не води до подкрепление и постепенно увеличава честотата на тези действия, които водят до желания резултат. В ранните етапи на нейното поведение няма определена система - първото подкрепление котката получава съвсем случайно.
За да обясни измененията, които настъпват в поведението на животното при опитите, които е провеждал, Торндайк предлага, разработения от него "закон на ефекта". Според този закон вероятността да се повторят действия, които довеждат до възнаграждения се увеличава, а вероятността да се повторят действия, които водят до неприятни последствия се намалява. Законът на ефекта стои в основата на бихейвиористкия начин на обучение на животните. Първоначално Торндайк развива тезата, че наказанието предизвиква същата по сила реакция, както и възнаграждението. По-късно, въз основа на свои последващи опити, ученият стига до извода, че законът на ефекта е неприложим при наказание. Тези твърдения са били познати на цирковите дресьори, макар и необяснени по научен път. Известният руски дресьор на животни Анатолий Леонидович Дуров (1864-1916) разработва своя методика на обучение единствено чрез използване на положително подкрепяне (храна, погалване, нежно говорене). По този начин на практика той доказва, че почти няма животно, което да не може да бъде дресирано. Негови "артисти" са били гълъби, кокошки, зайци, котки, кучета, кози, прасета и др.
Подобна на "проблемния сандък" на Торндайк е "камерата" на Скинър. При нея животното поставено вътре, по метода на пробата и грешката, се приучва да натиска педал, при което получава хранително подкрепление. Доколкото възникващото във въпросната ситуация собствено "спонтанно" поведение служи като "инструмент" за получаване на подкрепление, такова обучение се нарича "инструментално", а създадените рефлекси - "инструментални". Скинър (Skinner, 1938) използва термина "оперантно обучение", което в своята същност не се отличава от метода на пробата и грешката.
По данни на Хайнд (1975) при решаване на дадена задача кучето не използва цялата информация, която му е предоставена. То отбира само тази, която ще му помо-не за успешен изход от ситуацията.
Методът на пробата и грешката е един от най-подходящите за образуването на нови двигателни навици. Малките кученца усъвършенстват координацията на своите движения в процеса на игра със своите връстници или с майка си.
Най-висшата форма на обучение е "инсайт". Терминът е въведен от гещалтпсихолозите, базира се на идеята, че в обучението на животното участва познавателен (когнитивен) процес и се употребява в случаите, когато кучето решава дадена задача много по-бързо, отколкото чрез метода на пробата и грешката. Създава се впечатление, че е настъпило някакво "озарение", в резултат на краткотрайно напрегнато мислене. Кучето е решило задачата "наум", може да формира понятия и да "разсъждава". Според Maier (1935) разсъдъчната дейност е "способност спонтанно да се комбинират две или повече отделни реакции при образуването на нова, която е ефективна за постигане на желания резултат". Проблемите на елементарната разсъдъчна дейност при кучето са разработени от Крушинский.
Обучението на кучето да извършва определени действия по дадена заповед (команда) се нарича "дресировка" (от фр. dresser - приучвам, укротявам). Дресировката е последователно, насочено приучване на кучето при определени условия да изпълнява разнообразни сложни действия, необходими за извършване на конкретна работа. Тези действия се осъществяват от кучето по сигнали на дресировчика. Успоредно с това в кучето се задържа проявяването на пречещи на работата действия (рефлекси). По този начин процесът на дресиране включва изработване на необходими двигателни навици и изграждане на задържащи навици.
За изработване само на един навик е необходима система от взаимосвързани упражнения, изпълнявани в определена последователност, през определени промеждутъци от време. В процеса на обучение се налага да се съчетава едновременно изработване на 2-3 навика. Те трябва да се подбират по такъв начин, че обучението на единия навик да не влияе отрицателно за затвърждаването на другия.
При дресиране трябва да се осъществява индивидуален подход към всяко куче в зависимост от неговата психика, опит, придобити минали навици и т. н. Всеки, който се занимава с обучение на кучета трябва да познава функциите на нервната система и всички промени, които протичат в орга-низма под нейно влияние.
2. Нарушаване на условнорефлекторната дейност на кучето при неговото обучение.
Често в процеса на обучение условно-рефлекторната дейност на кучето може да бъде нарушена. Някои от изразните форми на това състояние са мудност в изпълнението на командите, проява на страх, прекалена възбудимост, хаотичност на движенията и др.
Кучето не изпълнява точно подадените му сигнали, бърка командите, спира да работи. При работа по следа се наблюдава загуба на способността за диференциация на мириз-мите.
Причините за настъпване на това състояние са преди всичко в проявата на грубо отношение към кучето или използване на много силни дразнители. Причина може да бъде и ако се злоупотребява с издържливостта на кучето, особено при по-възбудимите индивиди, а също така - когато кучето е принуждавано да преодолява непосилни за него препятствия. Настъпва пренапрежение на възбуждащия и на задържащия нервен процес или нарушаване подвижността на нервните процеси. Развива се невроза, а нейните форми зависят от това, кой нервен процес е подложен на пренапрежение и кои групи рефлекси са нарушени - отбранителните, хранителните и др. Неврозите могат да се формират като хронично заболяване и в този случай нарушенията в работата на Висшата нервна дейност се проявяват устойчиво.
За да се отстрани неврозата, трябва занятията с кучето да се прекратят в продължение на няколко дни, а понякога за по-дълъг период от време. Възможно е да се пристъпи и към медикаментозно лечение.
3. Използване на мирисните дразнители при обучението на кучето.
В живота на кучето обонянието играе особено голяма роля. Чрез него се осъществяват едни от най-сложните взаимоотношения с околната среда. То има изключително голямо значение при храненето, половите инстинкти и редица други жизнени процеси.
Обонянието на кучето е до 10 000 пъти по-чувствително от това на човека (според някои автори - до 1 000 000 пъти). Освен това, кучето е в състояние да запомня миризмите и да свързва своето обонятелно усещане със ситуацията, при която е "уловена" съответната миризма. Обонянието на кучето е "аналитично" - то възприема едновременно множество миризми и същевременно е в състояние да ги диференцира една от друга.
При опити на Воликов (1981) е установено, че от първите дни след раждането кученцата се ориентират чрез обонянието. На 60 дневна възраст те диференцират човешката миризма и могат да бъдат обучавани за следова работа. Още през 1946 г. Крушинский изнася данни, според които колкото по-остро е обонянието на кучето, толкова по-голям интерес проявява при проработване на следата. В своите изследвания ученият посочва, че с най-остро обоняние са лайките и немските овчарски кучета. По данни на Мызников (1960) кученцата на три месечна възраст реагират на всички миризми. Същият автор цитира Фролов (1952), който посочва, че кучетата диференцират с лекота около 500 000 различни вида миризми. Кучето улавя миризмата на нитробензол в разреждане 10-2. Миризмата на готварска сол и хинин се улавя в разреждане 10-4. Солната и млечната киселина се долавят от кучешкото обоняние в разреждане 10-5, а мравчената киселина - в разреждане 10-6. Според Bickel (1980) обонятелният епител при кучетата е в границите от 75 до 100 квадратни см, а броят на обонятелните клетки е между 125 млн и 225 млн.
Уещането на миризмата е резултат на действието на отделящите миризма вещества върху обонятелните клетки.
Когато в дадена местност кучето открие мирисната следа, то е в състояние да определи посоката, от която тя се е появила и да върви в посока, към която тя се е отправила.
Индивидуалната миризма на човека се обуславя от секретирането на потните и мастните жлези, а така също и от лющещите се епителни клетки на кожата. Отделянето на пот се засилва при проява на вълнение, страх, умствено напрежение, бързо ходене и др. Химическият състав на потта може да се изменя под влияние на обмяната на веществата, дейността на бъбреците и др. Специфичната миризма на потта се обуславя от съдържанието на летливи мастни киселини. Секрета на мастните жлези се разлага на повърхността на кожата и насища дрехите с характерна за индивида миризма. Индивидуалната миризма се запазва по всеки предмет, до който човекът се е докоснал.
Потните и мастните жлези не са разположени равномерно в кожата. Отделните участъци на тялото имат своя характерна миризма, наречена "областна". Макар и със специфични особености, областните; миризми влизат в състава на общата миризма. Ако на кучето се предостави да помирише ръкавица (областна миризма) и се пусне по следа (смесена миризма), то ще намери собственика на ръкавицата. Животните също имат индивидуални и областни миризми, затова кучето е в сътояние да ги открива по техните мирисни следи.
Освен на собствена миризма, човек е източник и на други миризми - на използван сапун, козметични препарати и др. Общата миризма на човека е комплекс от разнообразни индивидуални, битови, производствени и други видове миризми. В целия този сложен комплекс от миризми, най-устойчива е индивидуалната миризма.
В процеса на придвижване човек разсейва мирисните частици, които образуват мирисната следа. Към миризмите, оставени от човека, се добавят миризмите на почвата, на растенията, на смачкани насекоми и др.
При работа по издирване, следата на човека представлява комплексен обонятелен дразнител за кучето. Той е съставен от индивидуалната миризма на тялото (секрет от потни и масни жлези и излющени епидермални клетки), битови миризми (дрехи, обувки предмети от дома), производствени миризми, миризми на почвата и растенията и др. Добре обученото следово куче е в състояние да диференцира миризмата по отделните компоненти. За приучване на кучето да работи по следа най-добри резултати се получават, когато в него се активизират агресивността към околните и способността да задържа бягащ човек. Едва след това то се пуска по следата на фигурант, който се е скрил от полезрението му. След откриване, кучето трябва да бъде оставено да се бори с фигуранта и непременно да излезе победител от схватката.
Обонянието на кучето може да бъде засилено изкуствено. В своите опити Мызников (1960) посочва, че остротата на обонянието при кучетата може да се повиши до известна степен при въздействие върху кожния анализатор (почистване на кожата с гребен преди пускане по следа) и върху двигателния анализатор (десетминутна игра на кучето преди пускането му по следа). Остротата на обонянието може да се повиши и чрез използване на някои медикаменти (Крушинский, 1946, 1960). Най-сигурно средство остава системното трениране на обонятелния анализатор като този процес започва, докато кучето е още малко.
4. Влияние на дразнителите при обучение на кучето.
Кучетата се обучават и използват в условия на околната среда, които постоянно се изменят. Тези изменения въздействат върху организма и предизвикват отклонения в поведението.
В процеса на обучение кучето постепенно се приучва към работа в различни по сложност условия. Силните или новите дразнители, които предизвикват изменение в поведението на кучето и го отклоняват от работа по сигналите на дресировчика, се наричат отвличащи. Степента на отвличане се определя от силата на отвличащия дразнител и от здравината на изработените в процеса на обучение навици. Дразнителите с отвличащ характер могат да бъдат външни и вътрешни. Външни дразнители са ненадейно появяване на животни или хора в процеса на работа на кучето, възпроизвеждане на силен, непривичен за него шум и др. Голяма част от външните дразнители, при постепенно и редовно въздействие върху кучето, престават да действат. Вътрешни дразнители са мускулна преумора на кучето, натовареност на нервната система, усещане за болка и др. Вътрешните дразнители оказват по-силно отвличащо действие, отколкото външните.
Обучението на кучето предизвиква продължителни изменения в неговото поведение. Според Thorpe (1956) обучението е "процес, който се състои в появяването на адаптивни изменения на индивидуалното поведение в резултат на придобит опит". Чрез това определение се набляга на два съществени признака на обучението:
1. Обучението и инстинкта са два способа за обезпечаване на кучето с набор от адаптивни отговори на условията на средата, която го обкръжава. Инстинктът и обучението си взаимодействат и са взаимно свързани. В случая на инстинкт, в процеса на еволюция на породата се осъществява отбор на индивиди, носещи оптимален набор от гени. В случая на обучение, се осъществява отбор на оптимални реакции в обучаваното куче.
2. Обучението представлява процес, който не може да бъде измерен непосредствено. Прави се субективна преценка на факта какво кучето е запомнило като резултат на обучението без да може да се използва някаква мерна единица.
Въпросите на обучението са били преди всичко предмет на изследване от страна на експерименталните психолози. След основателя на бихейвиоризма Watson, в продължение на около 50 години почти всички негови последователи съсредоточават вниманието си върху способностите за обучение на бели мишки. Въз основа на тези проучвания възникват редица школи. Всяка от тях прави опит да построи система от закони на поведението, които биха могли сравнително точно да предскажат при какви условия може да се проведе обучение.
Привикването се изразява в загуба на налични реакции без да се появяват нови. Ако на кучето се предоставя дразнител, който не се съпровожда с подкрепление, то постепенно престава да реагира на него и губи интерес.
Условните рефлекси като понятие се свързват преди всичко с името на И. П. Павлов. Неговата основна цел е била проучване физиологията на Висшата нервна дейност. При анализиране на прилаганите методики на изследвания се вижда, че Павлов, много преди Watson, използва методите на екс-перименталната психология.
Когато кучето се намира в състояние на жажда, глад или напрежение започва да проявява поведение на търсене, в процеса на което спонтанно се извършват разнообразни действия душене, оглеждане, движение в различни посоки и др. Ако едно от тези действия се съпроводи с подкрепление (гладното куче получава храна) и то се повтори няколко пъти, кучето ще се научи редовно да изпълнява даденото действие в дадената специфична ситуация.
Опитите, които първоначално провежда Торндайк (Thorndike, 1898, 1913, 1932) с т. н. "проблемен сандък", са причина ученият да нарече този тип на обучение "метод на пробата и грешката". Проблемният сандък представлява клетка, която животното може да отвори единствено, ако дръпне халка, свързана с ръчка, държаща вратата затворена. Поставена в сандъка котка прави опит да избяга, тичайки непрестанно из него. В един момент неволно закача халката, която задвижва механизма за отваряне на вратата. При втория и третия опит котката случайно повтаря действието с дръпването на халката и освобождаването си от сандъка. Постепенно тя концентрира вниманието си и в следващ момент още със затварянето в сандъка, се спуска към халката и я дръпва. Котката се приучва да изключва от своето поведение всичко, което не води до подкрепление и постепенно увеличава честотата на тези действия, които водят до желания резултат. В ранните етапи на нейното поведение няма определена система - първото подкрепление котката получава съвсем случайно.
За да обясни измененията, които настъпват в поведението на животното при опитите, които е провеждал, Торндайк предлага, разработения от него "закон на ефекта". Според този закон вероятността да се повторят действия, които довеждат до възнаграждения се увеличава, а вероятността да се повторят действия, които водят до неприятни последствия се намалява. Законът на ефекта стои в основата на бихейвиористкия начин на обучение на животните. Първоначално Торндайк развива тезата, че наказанието предизвиква същата по сила реакция, както и възнаграждението. По-късно, въз основа на свои последващи опити, ученият стига до извода, че законът на ефекта е неприложим при наказание. Тези твърдения са били познати на цирковите дресьори, макар и необяснени по научен път. Известният руски дресьор на животни Анатолий Леонидович Дуров (1864-1916) разработва своя методика на обучение единствено чрез използване на положително подкрепяне (храна, погалване, нежно говорене). По този начин на практика той доказва, че почти няма животно, което да не може да бъде дресирано. Негови "артисти" са били гълъби, кокошки, зайци, котки, кучета, кози, прасета и др.
Подобна на "проблемния сандък" на Торндайк е "камерата" на Скинър. При нея животното поставено вътре, по метода на пробата и грешката, се приучва да натиска педал, при което получава хранително подкрепление. Доколкото възникващото във въпросната ситуация собствено "спонтанно" поведение служи като "инструмент" за получаване на подкрепление, такова обучение се нарича "инструментално", а създадените рефлекси - "инструментални". Скинър (Skinner, 1938) използва термина "оперантно обучение", което в своята същност не се отличава от метода на пробата и грешката.
По данни на Хайнд (1975) при решаване на дадена задача кучето не използва цялата информация, която му е предоставена. То отбира само тази, която ще му помо-не за успешен изход от ситуацията.
Методът на пробата и грешката е един от най-подходящите за образуването на нови двигателни навици. Малките кученца усъвършенстват координацията на своите движения в процеса на игра със своите връстници или с майка си.
Най-висшата форма на обучение е "инсайт". Терминът е въведен от гещалтпсихолозите, базира се на идеята, че в обучението на животното участва познавателен (когнитивен) процес и се употребява в случаите, когато кучето решава дадена задача много по-бързо, отколкото чрез метода на пробата и грешката. Създава се впечатление, че е настъпило някакво "озарение", в резултат на краткотрайно напрегнато мислене. Кучето е решило задачата "наум", може да формира понятия и да "разсъждава". Според Maier (1935) разсъдъчната дейност е "способност спонтанно да се комбинират две или повече отделни реакции при образуването на нова, която е ефективна за постигане на желания резултат". Проблемите на елементарната разсъдъчна дейност при кучето са разработени от Крушинский.
Обучението на кучето да извършва определени действия по дадена заповед (команда) се нарича "дресировка" (от фр. dresser - приучвам, укротявам). Дресировката е последователно, насочено приучване на кучето при определени условия да изпълнява разнообразни сложни действия, необходими за извършване на конкретна работа. Тези действия се осъществяват от кучето по сигнали на дресировчика. Успоредно с това в кучето се задържа проявяването на пречещи на работата действия (рефлекси). По този начин процесът на дресиране включва изработване на необходими двигателни навици и изграждане на задържащи навици.
За изработване само на един навик е необходима система от взаимосвързани упражнения, изпълнявани в определена последователност, през определени промеждутъци от време. В процеса на обучение се налага да се съчетава едновременно изработване на 2-3 навика. Те трябва да се подбират по такъв начин, че обучението на единия навик да не влияе отрицателно за затвърждаването на другия.
При дресиране трябва да се осъществява индивидуален подход към всяко куче в зависимост от неговата психика, опит, придобити минали навици и т. н. Всеки, който се занимава с обучение на кучета трябва да познава функциите на нервната система и всички промени, които протичат в орга-низма под нейно влияние.
2. Нарушаване на условнорефлекторната дейност на кучето при неговото обучение.
Често в процеса на обучение условно-рефлекторната дейност на кучето може да бъде нарушена. Някои от изразните форми на това състояние са мудност в изпълнението на командите, проява на страх, прекалена възбудимост, хаотичност на движенията и др.
Кучето не изпълнява точно подадените му сигнали, бърка командите, спира да работи. При работа по следа се наблюдава загуба на способността за диференциация на мириз-мите.
Причините за настъпване на това състояние са преди всичко в проявата на грубо отношение към кучето или използване на много силни дразнители. Причина може да бъде и ако се злоупотребява с издържливостта на кучето, особено при по-възбудимите индивиди, а също така - когато кучето е принуждавано да преодолява непосилни за него препятствия. Настъпва пренапрежение на възбуждащия и на задържащия нервен процес или нарушаване подвижността на нервните процеси. Развива се невроза, а нейните форми зависят от това, кой нервен процес е подложен на пренапрежение и кои групи рефлекси са нарушени - отбранителните, хранителните и др. Неврозите могат да се формират като хронично заболяване и в този случай нарушенията в работата на Висшата нервна дейност се проявяват устойчиво.
За да се отстрани неврозата, трябва занятията с кучето да се прекратят в продължение на няколко дни, а понякога за по-дълъг период от време. Възможно е да се пристъпи и към медикаментозно лечение.
3. Използване на мирисните дразнители при обучението на кучето.
В живота на кучето обонянието играе особено голяма роля. Чрез него се осъществяват едни от най-сложните взаимоотношения с околната среда. То има изключително голямо значение при храненето, половите инстинкти и редица други жизнени процеси.
Обонянието на кучето е до 10 000 пъти по-чувствително от това на човека (според някои автори - до 1 000 000 пъти). Освен това, кучето е в състояние да запомня миризмите и да свързва своето обонятелно усещане със ситуацията, при която е "уловена" съответната миризма. Обонянието на кучето е "аналитично" - то възприема едновременно множество миризми и същевременно е в състояние да ги диференцира една от друга.
При опити на Воликов (1981) е установено, че от първите дни след раждането кученцата се ориентират чрез обонянието. На 60 дневна възраст те диференцират човешката миризма и могат да бъдат обучавани за следова работа. Още през 1946 г. Крушинский изнася данни, според които колкото по-остро е обонянието на кучето, толкова по-голям интерес проявява при проработване на следата. В своите изследвания ученият посочва, че с най-остро обоняние са лайките и немските овчарски кучета. По данни на Мызников (1960) кученцата на три месечна възраст реагират на всички миризми. Същият автор цитира Фролов (1952), който посочва, че кучетата диференцират с лекота около 500 000 различни вида миризми. Кучето улавя миризмата на нитробензол в разреждане 10-2. Миризмата на готварска сол и хинин се улавя в разреждане 10-4. Солната и млечната киселина се долавят от кучешкото обоняние в разреждане 10-5, а мравчената киселина - в разреждане 10-6. Според Bickel (1980) обонятелният епител при кучетата е в границите от 75 до 100 квадратни см, а броят на обонятелните клетки е между 125 млн и 225 млн.
Уещането на миризмата е резултат на действието на отделящите миризма вещества върху обонятелните клетки.
Когато в дадена местност кучето открие мирисната следа, то е в състояние да определи посоката, от която тя се е появила и да върви в посока, към която тя се е отправила.
Индивидуалната миризма на човека се обуславя от секретирането на потните и мастните жлези, а така също и от лющещите се епителни клетки на кожата. Отделянето на пот се засилва при проява на вълнение, страх, умствено напрежение, бързо ходене и др. Химическият състав на потта може да се изменя под влияние на обмяната на веществата, дейността на бъбреците и др. Специфичната миризма на потта се обуславя от съдържанието на летливи мастни киселини. Секрета на мастните жлези се разлага на повърхността на кожата и насища дрехите с характерна за индивида миризма. Индивидуалната миризма се запазва по всеки предмет, до който човекът се е докоснал.
Потните и мастните жлези не са разположени равномерно в кожата. Отделните участъци на тялото имат своя характерна миризма, наречена "областна". Макар и със специфични особености, областните; миризми влизат в състава на общата миризма. Ако на кучето се предостави да помирише ръкавица (областна миризма) и се пусне по следа (смесена миризма), то ще намери собственика на ръкавицата. Животните също имат индивидуални и областни миризми, затова кучето е в сътояние да ги открива по техните мирисни следи.
Освен на собствена миризма, човек е източник и на други миризми - на използван сапун, козметични препарати и др. Общата миризма на човека е комплекс от разнообразни индивидуални, битови, производствени и други видове миризми. В целия този сложен комплекс от миризми, най-устойчива е индивидуалната миризма.
В процеса на придвижване човек разсейва мирисните частици, които образуват мирисната следа. Към миризмите, оставени от човека, се добавят миризмите на почвата, на растенията, на смачкани насекоми и др.
При работа по издирване, следата на човека представлява комплексен обонятелен дразнител за кучето. Той е съставен от индивидуалната миризма на тялото (секрет от потни и масни жлези и излющени епидермални клетки), битови миризми (дрехи, обувки предмети от дома), производствени миризми, миризми на почвата и растенията и др. Добре обученото следово куче е в състояние да диференцира миризмата по отделните компоненти. За приучване на кучето да работи по следа най-добри резултати се получават, когато в него се активизират агресивността към околните и способността да задържа бягащ човек. Едва след това то се пуска по следата на фигурант, който се е скрил от полезрението му. След откриване, кучето трябва да бъде оставено да се бори с фигуранта и непременно да излезе победител от схватката.
Обонянието на кучето може да бъде засилено изкуствено. В своите опити Мызников (1960) посочва, че остротата на обонянието при кучетата може да се повиши до известна степен при въздействие върху кожния анализатор (почистване на кожата с гребен преди пускане по следа) и върху двигателния анализатор (десетминутна игра на кучето преди пускането му по следа). Остротата на обонянието може да се повиши и чрез използване на някои медикаменти (Крушинский, 1946, 1960). Най-сигурно средство остава системното трениране на обонятелния анализатор като този процес започва, докато кучето е още малко.
4. Влияние на дразнителите при обучение на кучето.
Кучетата се обучават и използват в условия на околната среда, които постоянно се изменят. Тези изменения въздействат върху организма и предизвикват отклонения в поведението.
В процеса на обучение кучето постепенно се приучва към работа в различни по сложност условия. Силните или новите дразнители, които предизвикват изменение в поведението на кучето и го отклоняват от работа по сигналите на дресировчика, се наричат отвличащи. Степента на отвличане се определя от силата на отвличащия дразнител и от здравината на изработените в процеса на обучение навици. Дразнителите с отвличащ характер могат да бъдат външни и вътрешни. Външни дразнители са ненадейно появяване на животни или хора в процеса на работа на кучето, възпроизвеждане на силен, непривичен за него шум и др. Голяма част от външните дразнители, при постепенно и редовно въздействие върху кучето, престават да действат. Вътрешни дразнители са мускулна преумора на кучето, натовареност на нервната система, усещане за болка и др. Вътрешните дразнители оказват по-силно отвличащо действие, отколкото външните.
сряда, 8 април 2009 г.
Копривна треска! Алергии при кучетата! Уртикария!
Keywords: Алергия, Копривна треска, Уртикария, Бълхи, Алергия от треви, Алергия от храни, Дерматит, Алергени, Сърбеж кожата, Обрив
Алергията е реакция на организма срещу поети чрез храната или вдишани субстанции, наречени алергени. Начинът, по който имунната система отговаря на алергена, се нарича алергична реакция или реакция на свръхчувствителност. Напоследък страдащите от алергия кучета се увеличават драматично. Сега се смята, че всяко 5 животно има алергични симптоми. Наследствеността също играе значителна роля. Въпреки че някои породи определено са по-склонни към алергични болести, могат да бъдат засегнати всички породи и кръстоските им.
Алергията при кучетата се дели на три категории:
– причинена от бълхи и други хапещи насекоми (алергичен дерматит от бълхи);
– причинена от вдишване на алергени като прах, треви, плесен, прашец от дървета и плевели;
– причинена от храни и лекарства (хранителна алергия).
Алергичен дерматит от бълхи
Най-често срещаното алергично заболяване при кучетата. Причинява се от една или повече субстанции в слюнката на бълхите. Дерматитът може да бъде един от двата типа алергични реакции – непосредствен или забавен. Сърбежът започва веднага и има тенденция да се запазва дълго след унищожаването на бълхите. Симптомите са по-лоши в средата на лятото – през сезона на бълхите, но домашните кучета могат да страдат през цялата година.
Болестта се характеризира със силен сърбеж, възпаление на кожата и леко надигнати пъпки (папули) на местата със силна концентрация на бълхи – по тялото, основата на опашката, под краката, слабините и корема. Кучето се хапе и се чеше на тези места, космите опадат и кожата става суха и се лющи. В някои случаи кожата се напуква, загрубява, инфектира се и се покрива с кори, а след време се удебелява и получава тъмна пигментация. Диагнозата се основава на наличието на бълхи по кучето и на характерния кожен обрив. Проверете за бълхи, като поставите кучето върху бяло платно или хартия и четкате козината. Бели и черни, дребни като пясък зрънца, които падат върху хартията – това са яйца и фекалии на бълхи. Алергичният отговор спрямо слюнката на бълхи може да се демонстрира с вътрекожен тест.
Лечение:
Повечето случаи с алергичния дерматит от бълхи могат да бъдат излекувани чрез отстраняване на бълхите от кучето и заобикалящата го среда. Всички домашни любимци в семейството, даже и да не са засегнати, трябва да се обработят едновременно срещу бълхи. За да се контролира сърбежът, за два-три дни се назначават антихистамини или/и кортикостероиди. При усложнения с пиодермия (гной по кожата) се предписват антибиотици за локално и орално приложение. За този проблем потърсете ветеринарна консултация.
Профилактиката включва ежемесечна обработка с препарати против бълхи на всички места, където може да се появят бълхи. Много ефикасни са фронтлайн спот он или адвантидж, тъй като спомагат за унищожаването на бълхите още преди да са нападнали кучето. За предотвратяване размножаването на бълхите е подходяща комбинацията от програм с фронтлайн или адвантидж.
Преди да заболее, кучето трябва да се изложи на алергена най-малко два пъти. При първото излагане имунната система изработва антитела спрямо алергена. При по-късно ново проникване на алергена в организма се отключва реакцията алерген–антитяло, при която се освобождава хистамин – химическият медиатор (посредник) за реакцията.
Докато при алергична реакция хората обикновено изпитват симптоми от горните дихателни пътища, засегнатият орган при кучетата е кожата – с интензивен сърбеж. Това всъщност е и главният признак за подобна реакция – кучетата започват да се чешат и да се дращят почти непрекъснато.
Има два вида свръхчувствителност: непосредствен тип, който се проявява минути след излагането на кучето на действието на алергени и обикновено се изразява в поява на обрив. Забавеният тип се явява часове или дни по-късно и причинява силен сърбеж. Анафилактичният шок е силно изразена реакция на свръхчувствителност от непосредствения тип и се придружава от диария, повръщане, отпадналост, затруднено хъркащо дишане, колапс и смърт.
Копривна треска
Алергична реакция, характеризираща се с внезапна поява на леко надигнати, кръгли сърбящи петна по кожата, лицето и цялото тяло. Космите по тези места са сплъстени на малки снопчета. Често има оток на клепачите. Обривът обикновено се вижда около 30 минути след ухапването и изчезва до 24 часа. Най-честата причина за копривната треска е ужилване от насекоми, но може да бъде и някоя ваксинация. Пеницилинът, тетрациклинът и други антибиотици също могат да причинят обрив. Друга възможна причина е локалното приложение на инсектициди и сапуни. Копривна треска, която бързо се появява и си отива, обикновено се причинява от някой алерген от околната среда на кучето.
Лечение: Когато е възможно, идентифицирайте алергена и предпазвайте кучето от продължително излагане на действието му. При съмнение за хранителна алергия променете диетата. В случай на остра реакция добре е да се даде една доза магнезиев сулфат (английска сол) в мляко, за да се ускори отстраняването на храната от храносмилателния канал . Когато обривът се появи скоро след употреба на шампоан или на локален инсектицид, изкъпете кучето и изплакнете обилно с вода, за да отстраните химикала от козината и кожата.
Копривната треска се повлиява много добре от антихистаминови медикаменти. При сериозни случаи е показан кортизон . Съветвайте се с ветеринарния лекар.
Статията е предоставена от Д-р Огнян Кучуков
Алергията е реакция на организма срещу поети чрез храната или вдишани субстанции, наречени алергени. Начинът, по който имунната система отговаря на алергена, се нарича алергична реакция или реакция на свръхчувствителност. Напоследък страдащите от алергия кучета се увеличават драматично. Сега се смята, че всяко 5 животно има алергични симптоми. Наследствеността също играе значителна роля. Въпреки че някои породи определено са по-склонни към алергични болести, могат да бъдат засегнати всички породи и кръстоските им.
Алергията при кучетата се дели на три категории:
– причинена от бълхи и други хапещи насекоми (алергичен дерматит от бълхи);
– причинена от вдишване на алергени като прах, треви, плесен, прашец от дървета и плевели;
– причинена от храни и лекарства (хранителна алергия).
Алергичен дерматит от бълхи
Най-често срещаното алергично заболяване при кучетата. Причинява се от една или повече субстанции в слюнката на бълхите. Дерматитът може да бъде един от двата типа алергични реакции – непосредствен или забавен. Сърбежът започва веднага и има тенденция да се запазва дълго след унищожаването на бълхите. Симптомите са по-лоши в средата на лятото – през сезона на бълхите, но домашните кучета могат да страдат през цялата година.
Болестта се характеризира със силен сърбеж, възпаление на кожата и леко надигнати пъпки (папули) на местата със силна концентрация на бълхи – по тялото, основата на опашката, под краката, слабините и корема. Кучето се хапе и се чеше на тези места, космите опадат и кожата става суха и се лющи. В някои случаи кожата се напуква, загрубява, инфектира се и се покрива с кори, а след време се удебелява и получава тъмна пигментация. Диагнозата се основава на наличието на бълхи по кучето и на характерния кожен обрив. Проверете за бълхи, като поставите кучето върху бяло платно или хартия и четкате козината. Бели и черни, дребни като пясък зрънца, които падат върху хартията – това са яйца и фекалии на бълхи. Алергичният отговор спрямо слюнката на бълхи може да се демонстрира с вътрекожен тест.
Лечение:
Повечето случаи с алергичния дерматит от бълхи могат да бъдат излекувани чрез отстраняване на бълхите от кучето и заобикалящата го среда. Всички домашни любимци в семейството, даже и да не са засегнати, трябва да се обработят едновременно срещу бълхи. За да се контролира сърбежът, за два-три дни се назначават антихистамини или/и кортикостероиди. При усложнения с пиодермия (гной по кожата) се предписват антибиотици за локално и орално приложение. За този проблем потърсете ветеринарна консултация.
Профилактиката включва ежемесечна обработка с препарати против бълхи на всички места, където може да се появят бълхи. Много ефикасни са фронтлайн спот он или адвантидж, тъй като спомагат за унищожаването на бълхите още преди да са нападнали кучето. За предотвратяване размножаването на бълхите е подходяща комбинацията от програм с фронтлайн или адвантидж.
Преди да заболее, кучето трябва да се изложи на алергена най-малко два пъти. При първото излагане имунната система изработва антитела спрямо алергена. При по-късно ново проникване на алергена в организма се отключва реакцията алерген–антитяло, при която се освобождава хистамин – химическият медиатор (посредник) за реакцията.
Докато при алергична реакция хората обикновено изпитват симптоми от горните дихателни пътища, засегнатият орган при кучетата е кожата – с интензивен сърбеж. Това всъщност е и главният признак за подобна реакция – кучетата започват да се чешат и да се дращят почти непрекъснато.
Има два вида свръхчувствителност: непосредствен тип, който се проявява минути след излагането на кучето на действието на алергени и обикновено се изразява в поява на обрив. Забавеният тип се явява часове или дни по-късно и причинява силен сърбеж. Анафилактичният шок е силно изразена реакция на свръхчувствителност от непосредствения тип и се придружава от диария, повръщане, отпадналост, затруднено хъркащо дишане, колапс и смърт.
Копривна треска
Алергична реакция, характеризираща се с внезапна поява на леко надигнати, кръгли сърбящи петна по кожата, лицето и цялото тяло. Космите по тези места са сплъстени на малки снопчета. Често има оток на клепачите. Обривът обикновено се вижда около 30 минути след ухапването и изчезва до 24 часа. Най-честата причина за копривната треска е ужилване от насекоми, но може да бъде и някоя ваксинация. Пеницилинът, тетрациклинът и други антибиотици също могат да причинят обрив. Друга възможна причина е локалното приложение на инсектициди и сапуни. Копривна треска, която бързо се появява и си отива, обикновено се причинява от някой алерген от околната среда на кучето.
Лечение: Когато е възможно, идентифицирайте алергена и предпазвайте кучето от продължително излагане на действието му. При съмнение за хранителна алергия променете диетата. В случай на остра реакция добре е да се даде една доза магнезиев сулфат (английска сол) в мляко, за да се ускори отстраняването на храната от храносмилателния канал . Когато обривът се появи скоро след употреба на шампоан или на локален инсектицид, изкъпете кучето и изплакнете обилно с вода, за да отстраните химикала от козината и кожата.
Копривната треска се повлиява много добре от антихистаминови медикаменти. При сериозни случаи е показан кортизон . Съветвайте се с ветеринарния лекар.
Статията е предоставена от Д-р Огнян Кучуков
неделя, 5 април 2009 г.
Кучетата и сгради
Домашните ремонти и преподредби могат да бъдат трескави за семейството, а кучето може да се разстрои от нарушението на ежедневието му. Като посрещате нуждите му, може да помогнете на кучето да премине през катаклизма на ремонта и то да остане също толкова щастливо в подновената къща, колкото и при старата подредба.
Дръжте кучето си в затворено помещение с любимото му одеало, играчки и други любими предмети, за да му осигурите чувство на сигурност. Избягвайте да слагате изплашено куче в стая с голям прозорец. Страхливото куче може да опита да счупи прозореца и да избяга от шума.
След като работниците си тръгнат за деня, кучетата (както и децата) все още имат нужда от наблюдение и наглеждане и защита, тъй като може да има остри инструменти, боя, разтвори, разтворители на боя, лакове и други опасни предмети.
Парчета и прах от премахването на бои на основата на оловото представляват друга потенциална опасност. Ако е възможно, платете за професионално премахване на такива бои и дръжте кучето си извън зоната. Уверете се, че люспите и прахта от боята са премахнати изцяло.
Ако има оголени кабели, опасността от електрически удар е много голяма. Държането на кучето извън работната зона е най-добрият начин да го предпазите.
Ако кухнята ви подлежи на ремонт, можете да разчитате на готова храна отвън за няколко дни или седмици. Внимателно изхвърляйте останалата храна, хартиените и пластмасовите опаковки. Пълно почистване може да предпази кучето ви изяждане на остатъците или дъвчене на опаковките.
Ако ремонтът е за един ден, заведете кучето си в кучкарник, предлагащ дневни грижи за кучета или при приятел, който обича животни.
Дръжте кучето си в затворено помещение с любимото му одеало, играчки и други любими предмети, за да му осигурите чувство на сигурност. Избягвайте да слагате изплашено куче в стая с голям прозорец. Страхливото куче може да опита да счупи прозореца и да избяга от шума.
След като работниците си тръгнат за деня, кучетата (както и децата) все още имат нужда от наблюдение и наглеждане и защита, тъй като може да има остри инструменти, боя, разтвори, разтворители на боя, лакове и други опасни предмети.
Парчета и прах от премахването на бои на основата на оловото представляват друга потенциална опасност. Ако е възможно, платете за професионално премахване на такива бои и дръжте кучето си извън зоната. Уверете се, че люспите и прахта от боята са премахнати изцяло.
Ако има оголени кабели, опасността от електрически удар е много голяма. Държането на кучето извън работната зона е най-добрият начин да го предпазите.
Ако кухнята ви подлежи на ремонт, можете да разчитате на готова храна отвън за няколко дни или седмици. Внимателно изхвърляйте останалата храна, хартиените и пластмасовите опаковки. Пълно почистване може да предпази кучето ви изяждане на остатъците или дъвчене на опаковките.
Ако ремонтът е за един ден, заведете кучето си в кучкарник, предлагащ дневни грижи за кучета или при приятел, който обича животни.
събота, 4 април 2009 г.
Лабрадор Ретривър и специфични заболявания
Породата Лабрадор Ретривър е една от най-популярните и обичаните по света.
Лабрадорът в представите ни е типичнотто семейно куче, което е показател за семеен уют и комфорт, за стопани с добри и сговорчиви характери. Лабрадорът е едно щастие на четири крака, което винаги е настроено положително и любеобвилно. Преди да вземете окончателно решение, обаче, дали това е вашата порода куче трябва да знаете, че лабрадорите наред с всичките си положителни черти носят над 250 генетично предавани болести, сред тях най-често проявените са на очите и костната система. Част от тези заболявания се предават чрез комплексни гени, които много трудно се проследяват и избягват в поколенията ( например за проявата на Тазобедрена дисплазия, отговарят комбинация от над 15 гена).
Тук се намесва и фактора развъждане от непросветени или нелояни развъдчици, които не са правили тестове на бъдещите родители за най-често срещаните генетично предавани заболявания като тазобедрена дисплазия, катаракта, глаукома и т.н Дори и родителите да са изследвани това отново не е гаранция , че тяхното дете ще бъде здраво. Добре е преди да решите да вземете куче от тази порода да се запознаете с най-често срещаните генетично предавани болести характерни за породата, за това какви последици имат тези заболявания за кучето и да си дадете сметка дали можете да поемете отговорността, ако това недай си боже се случи на вашето куче.
Заболявания на костите и ставите
Дисплазия на тазобедрената става
Тазобедрената дисплазия представлява неправилно сглобена тазобедрена става. Причините за това могат да са най-различни. Около 60% от тазобедрените проблеми са генетично обусловени и представляват недобре развити ставни повърхности – глава на бедрената кост или ацетабулум. Понякога наднорменото тегло по време на растежа, прекомерното физическо натоварване, травма, могат да са причина за развитие на тазобедрена дисплазия. Някой кучета се раждат с едностранни или двустрани сериозни проблеми в тазобедрената става поради недобра вътреутробна позиция.
Лакътна дисплазия
Това е заболяване с генетичена обусловеност при кучетата от едри и гигантси породи, но от него страдат и ретривърите. Развива се в едната или и в двете лакътни стави. Изразява се в куцота, която често се проявява между четвъртия и шестия месец от рождението на кучето.Първоначално кучето куца леко, с времето и напредването на болеста куцотата се увеличава – доколко зависи от степента на заболяването.Кучета с тежки форми на лакътна дисплазия не бива да се развъждат, но при подходящи грижи, диета с по-голямо количество белтъци, може да се подобри състоянието на ставата.
Заболявания на очите
Заболявания на очната леща "Катаракта"
Представлява помътняване и потъмняване на очната леща, което в последствие може да доведе и до пълна слепота. Най-често боледуват и двете очи. Заболяването може да се развие и слез 6тата година от живота на кучето. При младите кучета очните лещи са прозрачни и гъвкави, но с възрастта се втвърдяват, помътняват – стават синьо-сиви. Болната леща може да се отстрани оперативно, но само ако няма дегенерация на ретината и ако лещата причинява на кучето пълна слепота.
Вродена катаракта
Може да се види веднага щом кученцето отвори очи.Лещата представлява бял, светлоотразяващ обект в окото. Този тип катаркта почти не се среща при лабрадорите, но за сметка на това е по-често срещан при голден ретривърите, които носят доминантен ген за тази болест.
Генерална прогресираща атрофия на ретината
Това е заболяване за пръв път открито, като болест при ирландския сетер. Известно е още като нощна слепота, понеже болната ретина не може да улови малкото светли лъчи в сумрака. Борбата с тази болест при ирландските сетери била успешна, понеже унаследяването ставало чрез доминантен ген и болните животни се изключвали от развъждане.По късно станало ясно, че от подобно заболяване страдат и пуделите, само че при тях унаследяването ставало различно, а и болеста се проявявала по-късно, така че било невъзможно да се изолира. Така изследователите разбрали, че имало различни видове прогресираща атрофия и ги обединили в група.
При ретривърите прогресиращата атрофия на ретината е с късно начало. Възможно е болеста да се диагностицира с помоща на офталмоскоп и преди да се прояви – около четвъртата, шестата година от живота на кучето. Болеста представлява слаба и постепена дегенерация на фоторецепторите, които поглъщат светлината в задната част на окото.Затова слепотата се развива много бавно.Препоръчително е изследване с офталмоскоп да се направи за пръв път на 3 годишна възраст и след това всяка година да се следи за състоянието на ретината на ретривърите.
Централна прогресираща атрофия на ретината
Това заболяване води до пигментна дистрофия на епителния слой на ретината.За разлика от другите видове, тя причинява дневна слепота. Атрофията протича в центъра на ретината, където са разположени основното количество фоторецептори за светлина, затова очите не виждат даже и ярката светлина. За щастие това нарушение рядко прогресира до пълна слепота. Типично за болеста е светлокафяво петно в центъра на отразяващата част на ретината.
Дисплазия на ретината
Бива два вида – Пълна и Мултифокална.
Лабрадорите са по-предрасполозжени към по-тежкия вид Пълна дисплазия на ретината. При дисплазията освен мъртви участаци ретина има и отлепване, което пректически води до пълна слепота. Пълната дисплазия на ретината се развива още в ранна детска възраст. Разпознава се по бялото замъгляване на окото. Още преди кученцата да прогледнат се отлепва ретината в задната част на окото.Парченцето отлепена рентина застава, като свободно плуваща част в тъканите зад лещата.Едното око може да изглежда по-голямо от другото и често не се движи. Почти винаги в окото с отлепената ретина след време се развива и катаракта.
Мулктифункционалната дисплазия, може да се наблюданва по-скоро при офталмоскопски преглед.По ретината и диска на зрителния нерв се виждат сиви резки, но това не се отразява на зрението. Резките нарастват заедно с нарастване на очната ябълка отново не влиаят на зрението. Мултифункционалната дисплазия в Англия не е фактор за определяне на развъдна годност при ретривърите, тъй като по никакъв начин не влиае на зрението.
Глаукома
При глаукомата окото се изпълва с течност, която оказва налягане върху ретината и лещата и способства за потъмняване на роговицата.Ако болеста не се лекува в ранен стадии може да доведе до загуба на зрение. Глаукомата е наследствена при голден ретривърите и не се унаследява при лабрадор ретривърите.
Липидоза на роговицата
Изглежда,като бяло петно закриващо част от предната повърхност на окото.Рядко предизвиква пълна слепота, но може да причини доста неудобства. Това заболяване обикновено е свързано с количестото на мазнини в порциона на кучето – излишните се отлагат на окото. Няма дани за генетическа предрасположеност към това заболяване нито при лабрадорите, нито при голдън ретривърите.
Ентропия
Състоянието известно като "eнтропия", вероятно е наследствен дефект на миглите. Наблюдава се при някой ретривъри, като мигла забита навътре към окото.В този случай има обилно сълзотечение. На всяко мигане, мигличката се впива все по-навътре и образува язва в роговицата. При по-тежките слуай обратно стоящата мигла се отстранява оперативно, при по-леките се лекува с различни мазила за роговицата.Докато кучетата растът, черепът им се променя, от там и позицията на миглите спрямо окото.Завъртяните косъмчета могат отново да тръгнат към роговицата. Смята се, че малките очи са по-предрасположени към ентропия.И действително е така, особено ако кучето лошо се храни и губи килограми , тогава мастния слой зад окото изтънява и очната ябълка се спуска по дълбоко в очната падина
За по-голяма сигурност преди да си купите куче от тази порода винаги настоявайте развъдчика да ви представи изследванията и снимките на родителите, плюс медицински заключения за тяхното здравословно състояние по отношение на генетично предаваните
болести.
Дисплазия на лакътните стави при кучетата
Център по травматология на животни при СББЖ САО Ветеринарно Обединение, гр. Москва
Източник: материали от Московския международен ветеринарен конгрес
Понятие - дисплазия на лакътните стави (ЕР).
Дисплазия (гр. dys - приставка, означаваща отклонение от нормата; гр. plasis - образувание, формирование; dysplasia - нарушение на развитието ). Дисплазията на лакътните стави при кучетата е особен проблем във ветеринарната ортопедия, детайлното изучаване на който предизвиква необходимостта от провеждане на диференциална диагностика и адекватна хирургична корекция на тази патология.
Във световната литература, за съжаление, липсва единен подход към специалната терминология и интерпретация на рентгеновата семиотика на артропатиите articulatio cubiti с различен генезис.
На основание собствените многогодишни изследвания, а също така и на анализа на данни от литературата, ние считаме целесъобразно за отделим следните видове патология:
- остеохондропатия articulatio cubiti;
- изолиран processus anconeus;
- фрагментиран processus coronoideus medialis.
Функционална анатомия art, cubiti.
Лакътната става на кучето е сложна, двуосева. Образуван е trochlea humeri, който има почти по средата улей със синовиална ямка, caput radii et os ulna, проксималният участък на която значително изпъква над ставата във вид на olecranon и служи като точка на прикрепване на триглавия мускул на рамото.
В 6 съчленения са възможни движения във вид на сгъване и разгъване, а също така супинация и пронация. Освен capsula articularis, изпълняваща функцията на основна връзка, страничните движения в него се ограничават от ligg. collateral laterale et mediale.
По време на стато-локомоторния акт значителна част от масата на животното посредством os humeris се предава на проксималната епифиза os radialis. На свой ред, проксималната част os ulna включва incisura semilunares за съчленение с trochlea os humeri, а също така processus coronoideus lateralis et medialis. Има основания да се твърди, че именно processus coronoideus medialis носи значителна част от теглото на тялото.
Развитието на костното ввещство във възрастов аспект се намира в тясна корелация с общото състояние на целия организъм и жлезите на вътрешната секреция. При здравото кученце се наблюдава съответствие между възрастта и процеса на вкостеняване. При интерпретацията на рентгеновата картина може да се съди за възрастта на пациента, като се оценява състоянието на участъците на активния растеж на дългите тръбни кости (УАРК), асинхронността на който води до дисконгруентност на ставните повърхности и неминуемо провокира различни артропании. Съществува гледна точка, че нарушенията на срока и симетрията на поява на ядра на вкостеняване, както и настъпването на синостози са следствие от ендокринната патология и редица други процеси, свързани с нарушенията на метаболизма на костите.
Клинико-рентгенови корелации.
Рентгеновото изследване на articulatio cubiti е един от най-информативните методи, които позволяват да се извърши диференциална диагностика на артропаниите на лакътната става и да се избере адекватна тактика на хирургична корекция на установената патология. Оценката на резултатите от рентгенографията следва да се извършва в съвкупност с клиническата картина на заболяването. За достоверна интерпретация на рентгеновата семиотика при растящо животно са необходими знания по възрастова рентгеноанатомия.
При визуална оценка на рентгенограмите на art. cubiti е нужно да се обръща внимание на формата и структурата на ставните краища на костите, на състоянието на ставния процеп. В нормата, анатомичният процеп на ставата е много тесен. Рентгеновият ставен процеп се състои от проекция на истинния анатомичен ставен процеп и ставните хрущяли, които почти не задържат рентгенови лъчи и затова почти не дават сенки на рентгенограмите. Под рентгенов ставен процеп следва да се разбира светлия промеждутък, който е ограничен на снимката със ставните краища на костите.
В нормата, отличителните признаци на здравата става са конгруентност на ставните повърхности на костите, равномерна височина на съчленяващите се участъци caput os radialis et incisura semilunaris os ulnaris, а също така равномерната, на дребни шупли структура на порестото костно вещество на епифизите.
При остеохондропатиите art. cubiti се визуализира дисконгруентност на ставните повърхности на съчленяващите се кости във вид на „стъпало”, променя се височината, формата и контурите на ставния процеп, определят се признаци на остеосклероза. Като по-малко чести рентгенови признаци при малките кученца следва да се считат периосталните наслоявания и костните разраствания в края.
Образуванията от меки тъкани в ставата (фиброзна капсула, синовиални измятания, свързващия апарат /ligamentous apparatus/ в норма не дават сянка. При патологичните изменения може да се установи удебеляване и уплътняване на периартикуларните тъкани, наличие в тях на калцирани петна
При по-нататъшното развитие на патологичния процес асинхронността на растежа на предраменните кости, по правило, води до изолация на processus radialis на горната част на ставната вдлъбнатина. Палпаторно се определя болезненост, понякога умерена трудна подвижност на ставата. Клинически се визуализира куцота в различна степен.
Другият вариант на артропатиите art. cubiti предствалява изменение на incisura trochlearis no e на медиалната повърхност. Извън всякакво съмнение, етиологията и патогенезата на тази патология също е свързан с асинхронността на растежа на предраменните кости, обаче в случай на фрагментация на processus coronoideus medialis, причината за описаните изменения е прекалено бързият растеж на os ulnaris в сравнителен аспект с os radialis, което предизвиква локално претоварване и съответно фрагментация на processus coronoideus medialis. Следствие са грубата деформация на хрущялните тъкани и костното вещество, което води на свой ред до болезнена трудна подвижност на съчленението и куцота.
Етиология на артропатиите articulatio cubiti.
В качеството на основни причини, предизвикващи артропатии от изучаваната област, е уместно да се отделят следните:
- претоварване на опорно-двигателния апарат в периода на интензивен растеж на кученцето;
- асинхронност на растежа на предраменните кости:
- нарушение на фосфорно-калциевото равновесие при хранене на малкото кученце;
- генетична детерминация на посочената патология.
Интерпретация на рентгеновата семиотика
За оценката на резултатите от рентгеновото изследване е необходимо да се отчетат наличието на артрозни и склеротични изменения на костното вещество, дисконгруентност на ставните повърхности на съчленяващите се кости, а също така изолацията на processus anconeus и фрагментацията на processus coronoideus medialis. В тази връзка е уместно да се отделят 5 степени на дисплазия articulatio cubiti:
1. Норма. Симптоми липсват ( ED - )
2. Съмнение. Гранична форма ( ED +\- ), визуализира се склероза на дисталния участък incisura trochlearis в областта на processus anconeus.
3. Легки артрозни изменения ( ED + ). Първа степен. Наличие на склероза incisura trochlearis, а също така един или няколко остеофити с размер по-малко от 2 мм дорсално на processus anconeus, processus coronoideus medialis, краниално на caput os radialis и на epicondylus medialis et laterslis.
4. Средни артрозни изменения ( ED ++ ). Втора степен. Наличие на остеофити с размер от 2 до 5 мм в една или повече по-рано посочени области на articulatio cubiti.
5. Тежки артрозни изменения ( ED +++ ). Трета степен. Наличие на остеофити с размер повече от 5 мм в една или повече по-рано посочени области на articulatio cubiti.
1. Дисплазиюта на лакътните стави при кучетата следва да се диагностицита по рентгенов начин, като се започне от 12 месечна възраст, при това за определящи диагностични критерии, които характеризират нормата art. cubiti, трябва да се считат конгруентността на ставните повърхности на съчленяващите се кости, липсата на признаци на склероза на incisura trochlearis, а също така изолацията на processus anconeus и фрагментацията на processus coronoideus medialis.
2. Рентгеновите снимки трябва да бъдат информативни, маркирани с посочване на левия и десния крайник, да са извършени в медио-латерална и кранио-дорсална проекция, с наличието на идентификационен номер на пациента вътре в емулсията, а също така да съдържат данни за номера на родословието, татуировката, породата и името на кучето.
3. Установяването на диагноза и степените на дисплазия на лакътните стави е целесъобразно да се извършва успоредно с изследването на тазобедрените стави за вродена патология.
Лабрадорът в представите ни е типичнотто семейно куче, което е показател за семеен уют и комфорт, за стопани с добри и сговорчиви характери. Лабрадорът е едно щастие на четири крака, което винаги е настроено положително и любеобвилно. Преди да вземете окончателно решение, обаче, дали това е вашата порода куче трябва да знаете, че лабрадорите наред с всичките си положителни черти носят над 250 генетично предавани болести, сред тях най-често проявените са на очите и костната система. Част от тези заболявания се предават чрез комплексни гени, които много трудно се проследяват и избягват в поколенията ( например за проявата на Тазобедрена дисплазия, отговарят комбинация от над 15 гена).
Тук се намесва и фактора развъждане от непросветени или нелояни развъдчици, които не са правили тестове на бъдещите родители за най-често срещаните генетично предавани заболявания като тазобедрена дисплазия, катаракта, глаукома и т.н Дори и родителите да са изследвани това отново не е гаранция , че тяхното дете ще бъде здраво. Добре е преди да решите да вземете куче от тази порода да се запознаете с най-често срещаните генетично предавани болести характерни за породата, за това какви последици имат тези заболявания за кучето и да си дадете сметка дали можете да поемете отговорността, ако това недай си боже се случи на вашето куче.
Заболявания на костите и ставите
Дисплазия на тазобедрената става
Тазобедрената дисплазия представлява неправилно сглобена тазобедрена става. Причините за това могат да са най-различни. Около 60% от тазобедрените проблеми са генетично обусловени и представляват недобре развити ставни повърхности – глава на бедрената кост или ацетабулум. Понякога наднорменото тегло по време на растежа, прекомерното физическо натоварване, травма, могат да са причина за развитие на тазобедрена дисплазия. Някой кучета се раждат с едностранни или двустрани сериозни проблеми в тазобедрената става поради недобра вътреутробна позиция.
Лакътна дисплазия
Това е заболяване с генетичена обусловеност при кучетата от едри и гигантси породи, но от него страдат и ретривърите. Развива се в едната или и в двете лакътни стави. Изразява се в куцота, която често се проявява между четвъртия и шестия месец от рождението на кучето.Първоначално кучето куца леко, с времето и напредването на болеста куцотата се увеличава – доколко зависи от степента на заболяването.Кучета с тежки форми на лакътна дисплазия не бива да се развъждат, но при подходящи грижи, диета с по-голямо количество белтъци, може да се подобри състоянието на ставата.
Заболявания на очите
Заболявания на очната леща "Катаракта"
Представлява помътняване и потъмняване на очната леща, което в последствие може да доведе и до пълна слепота. Най-често боледуват и двете очи. Заболяването може да се развие и слез 6тата година от живота на кучето. При младите кучета очните лещи са прозрачни и гъвкави, но с възрастта се втвърдяват, помътняват – стават синьо-сиви. Болната леща може да се отстрани оперативно, но само ако няма дегенерация на ретината и ако лещата причинява на кучето пълна слепота.
Вродена катаракта
Може да се види веднага щом кученцето отвори очи.Лещата представлява бял, светлоотразяващ обект в окото. Този тип катаркта почти не се среща при лабрадорите, но за сметка на това е по-често срещан при голден ретривърите, които носят доминантен ген за тази болест.
Генерална прогресираща атрофия на ретината
Това е заболяване за пръв път открито, като болест при ирландския сетер. Известно е още като нощна слепота, понеже болната ретина не може да улови малкото светли лъчи в сумрака. Борбата с тази болест при ирландските сетери била успешна, понеже унаследяването ставало чрез доминантен ген и болните животни се изключвали от развъждане.По късно станало ясно, че от подобно заболяване страдат и пуделите, само че при тях унаследяването ставало различно, а и болеста се проявявала по-късно, така че било невъзможно да се изолира. Така изследователите разбрали, че имало различни видове прогресираща атрофия и ги обединили в група.
При ретривърите прогресиращата атрофия на ретината е с късно начало. Възможно е болеста да се диагностицира с помоща на офталмоскоп и преди да се прояви – около четвъртата, шестата година от живота на кучето. Болеста представлява слаба и постепена дегенерация на фоторецепторите, които поглъщат светлината в задната част на окото.Затова слепотата се развива много бавно.Препоръчително е изследване с офталмоскоп да се направи за пръв път на 3 годишна възраст и след това всяка година да се следи за състоянието на ретината на ретривърите.
Централна прогресираща атрофия на ретината
Това заболяване води до пигментна дистрофия на епителния слой на ретината.За разлика от другите видове, тя причинява дневна слепота. Атрофията протича в центъра на ретината, където са разположени основното количество фоторецептори за светлина, затова очите не виждат даже и ярката светлина. За щастие това нарушение рядко прогресира до пълна слепота. Типично за болеста е светлокафяво петно в центъра на отразяващата част на ретината.
Дисплазия на ретината
Бива два вида – Пълна и Мултифокална.
Лабрадорите са по-предрасполозжени към по-тежкия вид Пълна дисплазия на ретината. При дисплазията освен мъртви участаци ретина има и отлепване, което пректически води до пълна слепота. Пълната дисплазия на ретината се развива още в ранна детска възраст. Разпознава се по бялото замъгляване на окото. Още преди кученцата да прогледнат се отлепва ретината в задната част на окото.Парченцето отлепена рентина застава, като свободно плуваща част в тъканите зад лещата.Едното око може да изглежда по-голямо от другото и често не се движи. Почти винаги в окото с отлепената ретина след време се развива и катаракта.
Мулктифункционалната дисплазия, може да се наблюданва по-скоро при офталмоскопски преглед.По ретината и диска на зрителния нерв се виждат сиви резки, но това не се отразява на зрението. Резките нарастват заедно с нарастване на очната ябълка отново не влиаят на зрението. Мултифункционалната дисплазия в Англия не е фактор за определяне на развъдна годност при ретривърите, тъй като по никакъв начин не влиае на зрението.
Глаукома
При глаукомата окото се изпълва с течност, която оказва налягане върху ретината и лещата и способства за потъмняване на роговицата.Ако болеста не се лекува в ранен стадии може да доведе до загуба на зрение. Глаукомата е наследствена при голден ретривърите и не се унаследява при лабрадор ретривърите.
Липидоза на роговицата
Изглежда,като бяло петно закриващо част от предната повърхност на окото.Рядко предизвиква пълна слепота, но може да причини доста неудобства. Това заболяване обикновено е свързано с количестото на мазнини в порциона на кучето – излишните се отлагат на окото. Няма дани за генетическа предрасположеност към това заболяване нито при лабрадорите, нито при голдън ретривърите.
Ентропия
Състоянието известно като "eнтропия", вероятно е наследствен дефект на миглите. Наблюдава се при някой ретривъри, като мигла забита навътре към окото.В този случай има обилно сълзотечение. На всяко мигане, мигличката се впива все по-навътре и образува язва в роговицата. При по-тежките слуай обратно стоящата мигла се отстранява оперативно, при по-леките се лекува с различни мазила за роговицата.Докато кучетата растът, черепът им се променя, от там и позицията на миглите спрямо окото.Завъртяните косъмчета могат отново да тръгнат към роговицата. Смята се, че малките очи са по-предрасположени към ентропия.И действително е така, особено ако кучето лошо се храни и губи килограми , тогава мастния слой зад окото изтънява и очната ябълка се спуска по дълбоко в очната падина
За по-голяма сигурност преди да си купите куче от тази порода винаги настоявайте развъдчика да ви представи изследванията и снимките на родителите, плюс медицински заключения за тяхното здравословно състояние по отношение на генетично предаваните
болести.
Дисплазия на лакътните стави при кучетата
Център по травматология на животни при СББЖ САО Ветеринарно Обединение, гр. Москва
Източник: материали от Московския международен ветеринарен конгрес
Понятие - дисплазия на лакътните стави (ЕР).
Дисплазия (гр. dys - приставка, означаваща отклонение от нормата; гр. plasis - образувание, формирование; dysplasia - нарушение на развитието ). Дисплазията на лакътните стави при кучетата е особен проблем във ветеринарната ортопедия, детайлното изучаване на който предизвиква необходимостта от провеждане на диференциална диагностика и адекватна хирургична корекция на тази патология.
Във световната литература, за съжаление, липсва единен подход към специалната терминология и интерпретация на рентгеновата семиотика на артропатиите articulatio cubiti с различен генезис.
На основание собствените многогодишни изследвания, а също така и на анализа на данни от литературата, ние считаме целесъобразно за отделим следните видове патология:
- остеохондропатия articulatio cubiti;
- изолиран processus anconeus;
- фрагментиран processus coronoideus medialis.
Функционална анатомия art, cubiti.
Лакътната става на кучето е сложна, двуосева. Образуван е trochlea humeri, който има почти по средата улей със синовиална ямка, caput radii et os ulna, проксималният участък на която значително изпъква над ставата във вид на olecranon и служи като точка на прикрепване на триглавия мускул на рамото.
В 6 съчленения са възможни движения във вид на сгъване и разгъване, а също така супинация и пронация. Освен capsula articularis, изпълняваща функцията на основна връзка, страничните движения в него се ограничават от ligg. collateral laterale et mediale.
По време на стато-локомоторния акт значителна част от масата на животното посредством os humeris се предава на проксималната епифиза os radialis. На свой ред, проксималната част os ulna включва incisura semilunares за съчленение с trochlea os humeri, а също така processus coronoideus lateralis et medialis. Има основания да се твърди, че именно processus coronoideus medialis носи значителна част от теглото на тялото.
Развитието на костното ввещство във възрастов аспект се намира в тясна корелация с общото състояние на целия организъм и жлезите на вътрешната секреция. При здравото кученце се наблюдава съответствие между възрастта и процеса на вкостеняване. При интерпретацията на рентгеновата картина може да се съди за възрастта на пациента, като се оценява състоянието на участъците на активния растеж на дългите тръбни кости (УАРК), асинхронността на който води до дисконгруентност на ставните повърхности и неминуемо провокира различни артропании. Съществува гледна точка, че нарушенията на срока и симетрията на поява на ядра на вкостеняване, както и настъпването на синостози са следствие от ендокринната патология и редица други процеси, свързани с нарушенията на метаболизма на костите.
Клинико-рентгенови корелации.
Рентгеновото изследване на articulatio cubiti е един от най-информативните методи, които позволяват да се извърши диференциална диагностика на артропаниите на лакътната става и да се избере адекватна тактика на хирургична корекция на установената патология. Оценката на резултатите от рентгенографията следва да се извършва в съвкупност с клиническата картина на заболяването. За достоверна интерпретация на рентгеновата семиотика при растящо животно са необходими знания по възрастова рентгеноанатомия.
При визуална оценка на рентгенограмите на art. cubiti е нужно да се обръща внимание на формата и структурата на ставните краища на костите, на състоянието на ставния процеп. В нормата, анатомичният процеп на ставата е много тесен. Рентгеновият ставен процеп се състои от проекция на истинния анатомичен ставен процеп и ставните хрущяли, които почти не задържат рентгенови лъчи и затова почти не дават сенки на рентгенограмите. Под рентгенов ставен процеп следва да се разбира светлия промеждутък, който е ограничен на снимката със ставните краища на костите.
В нормата, отличителните признаци на здравата става са конгруентност на ставните повърхности на костите, равномерна височина на съчленяващите се участъци caput os radialis et incisura semilunaris os ulnaris, а също така равномерната, на дребни шупли структура на порестото костно вещество на епифизите.
При остеохондропатиите art. cubiti се визуализира дисконгруентност на ставните повърхности на съчленяващите се кости във вид на „стъпало”, променя се височината, формата и контурите на ставния процеп, определят се признаци на остеосклероза. Като по-малко чести рентгенови признаци при малките кученца следва да се считат периосталните наслоявания и костните разраствания в края.
Образуванията от меки тъкани в ставата (фиброзна капсула, синовиални измятания, свързващия апарат /ligamentous apparatus/ в норма не дават сянка. При патологичните изменения може да се установи удебеляване и уплътняване на периартикуларните тъкани, наличие в тях на калцирани петна
При по-нататъшното развитие на патологичния процес асинхронността на растежа на предраменните кости, по правило, води до изолация на processus radialis на горната част на ставната вдлъбнатина. Палпаторно се определя болезненост, понякога умерена трудна подвижност на ставата. Клинически се визуализира куцота в различна степен.
Другият вариант на артропатиите art. cubiti предствалява изменение на incisura trochlearis no e на медиалната повърхност. Извън всякакво съмнение, етиологията и патогенезата на тази патология също е свързан с асинхронността на растежа на предраменните кости, обаче в случай на фрагментация на processus coronoideus medialis, причината за описаните изменения е прекалено бързият растеж на os ulnaris в сравнителен аспект с os radialis, което предизвиква локално претоварване и съответно фрагментация на processus coronoideus medialis. Следствие са грубата деформация на хрущялните тъкани и костното вещество, което води на свой ред до болезнена трудна подвижност на съчленението и куцота.
Етиология на артропатиите articulatio cubiti.
В качеството на основни причини, предизвикващи артропатии от изучаваната област, е уместно да се отделят следните:
- претоварване на опорно-двигателния апарат в периода на интензивен растеж на кученцето;
- асинхронност на растежа на предраменните кости:
- нарушение на фосфорно-калциевото равновесие при хранене на малкото кученце;
- генетична детерминация на посочената патология.
Интерпретация на рентгеновата семиотика
За оценката на резултатите от рентгеновото изследване е необходимо да се отчетат наличието на артрозни и склеротични изменения на костното вещество, дисконгруентност на ставните повърхности на съчленяващите се кости, а също така изолацията на processus anconeus и фрагментацията на processus coronoideus medialis. В тази връзка е уместно да се отделят 5 степени на дисплазия articulatio cubiti:
1. Норма. Симптоми липсват ( ED - )
2. Съмнение. Гранична форма ( ED +\- ), визуализира се склероза на дисталния участък incisura trochlearis в областта на processus anconeus.
3. Легки артрозни изменения ( ED + ). Първа степен. Наличие на склероза incisura trochlearis, а също така един или няколко остеофити с размер по-малко от 2 мм дорсално на processus anconeus, processus coronoideus medialis, краниално на caput os radialis и на epicondylus medialis et laterslis.
4. Средни артрозни изменения ( ED ++ ). Втора степен. Наличие на остеофити с размер от 2 до 5 мм в една или повече по-рано посочени области на articulatio cubiti.
5. Тежки артрозни изменения ( ED +++ ). Трета степен. Наличие на остеофити с размер повече от 5 мм в една или повече по-рано посочени области на articulatio cubiti.
1. Дисплазиюта на лакътните стави при кучетата следва да се диагностицита по рентгенов начин, като се започне от 12 месечна възраст, при това за определящи диагностични критерии, които характеризират нормата art. cubiti, трябва да се считат конгруентността на ставните повърхности на съчленяващите се кости, липсата на признаци на склероза на incisura trochlearis, а също така изолацията на processus anconeus и фрагментацията на processus coronoideus medialis.
2. Рентгеновите снимки трябва да бъдат информативни, маркирани с посочване на левия и десния крайник, да са извършени в медио-латерална и кранио-дорсална проекция, с наличието на идентификационен номер на пациента вътре в емулсията, а също така да съдържат данни за номера на родословието, татуировката, породата и името на кучето.
3. Установяването на диагноза и степените на дисплазия на лакътните стави е целесъобразно да се извършва успоредно с изследването на тазобедрените стави за вродена патология.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
