Астероиден пояс

Астероидният пояс е област в Слънчевата система, простираща се общо взето между орбитите на Марс и Юпитер.За него е характерно най-голямата концентрация на астероиди.Астероидите са първични обекти, останали от създаването на Слънчевата система. Днес има две мнения в средите на астрономите. Едното е, че астероидите са остатъци от планета, разрушена в следствие на някакво бедствие, воже би сблъсък с космическо тяло, преди много хилядолетия. Другото мнение е, че астероидите са остатъчна скалиста материя, която никога не е била част от планета.
Още през ХVІІІ в. било известно, че разстоянията от планетите до Слънцето се подчиняват на правило, наречено правило на Тициус - Боде, съгласно което между орбитите на Марс и Юпитер трябва да има още една планета. Откритата през 1781 г. 7-ма планета Уран също се подчинявала на това правило и това подсилило убеждението за съществуването на планета между Марс и Юпитер.
Счита се, че планетите в Слънчевата система са се формирали през първите няколко милиона години от съществуването ѝ чрез "кондензация" на материал от първичната слънчева мъглявина в протопланети. Впоследстивие голяма част от протопланетите са се сблъскали и формирали значително по-големи тела, като например съвременните земеподобни планети и ядрата на газовите гиганти.
В областта на астероидния пояс силната гравитация на Юпитер е попречила на протопланетите да формират голямо тяло и те са останали в слънчева орбита. Поясът може да се разглежда само до известна степен като остатък от ранната Слънчева система, поради измененията на физическите условия, които е претърпял. Според някои хипотези астероидния пояс е остатък от планетата Фаетон, която е била разрушена. За разлика от астероидния пояс, за поясът на Кайпер се счита, че се е променил много малко от зараждането на Слънчевата система.
В обществото е разпространена погрешната представа (донякъде подхранвана от научнофантастичните произведения), че астероидният пояс е "гъсто населен" с астероиди, които търпят чести сблъсъци. Всъщност той е почти празен и астероидите в него са разпръснати в много голям обем.
Познати са десетки хиляди астероиди, а за общия им брой се счита, че е поне няколко милиона. Около 220 от тях са по-големи от 100 km. Най-големият известен е 1 Церера, чийто диаметър е почти 1000 km. Общата маса на всички тела в астероидния пояс е около 2,3×1021 килограма (над 1/3 от която е масата на Церера), по-малка от масата на Плутон.
Астероидния пояс е сравнително активна в астрономическия смисъл на думата среда, със чести (пак в астрономическия смисъл на думата) сблъсъци между астероиди. В зависимост от скоростта, с които два астероида се сблъскат, един или двата от тях могат да се разпръснат на малки парчета (формирайки астероидно семейство) при сблъсък с висока скорост или могат да се слеят в по-голям астероид при нискоскоростен сблъсък.
Поради огромните разстояния между астероидите в пояса не съществува опасност за сблъсък с космически апарати, преминаващи през пояса. От друга страна, апарати, чиято е мисия е изследване на астероиди, трябва внимателно да се насочат към целта си, за да я открият.


Снимки на Астероидния пояс
Планетите в Слънчевата система