Дори любимци, които се отглеждат най-вече в домашни условия, може да са изложени на голям брой потенциални опасности. Този списък ще ви помогне да поддържате дома си безопасен и подходящ за вашето куче или котка.
1.Внимавайте за растенията, които отглеждате вкъщи и на двора. Поглъщането на отровно растение може да е с фатален край.
2.Когато почиствате къщата, никога не позволявайте достъп на вашето куче до помещенията, в които съхранявате или използвате препаратите за почистване. Някои могат да предизвикат само малък стомашен дискомфорт, докато други могат да причинят тежки изгаряния на езика, устата, стомаха и дори да са фатални.
3.Когато използвате отрови за плъхове, мишки, мравки, хлебарки, охлюви, поставяйте тези продукти на места, недостъпни за вашия любимец. Повечето отрови съдържат съставки със сладък вкус, като желе, фъстъчено масло и захар, които могат да са много привлекателни за вашия любимец.
4.Никога не давайте лекарства на кучето си, освен ако не са предписани от ветеринар. Много лекарства, които са безопасни за хората, могат да са смъртоносни за кучета.
5.Пазете всички лекарства далеч от кучето си, препоръчително в затворени стаи. Лекарства против болка, лекарства за настинка, лекарства против рак, антидепресанти, витамини и диетични хапчета са примери за човешки лекарства, които са потенциално отровни, дори в малки количества.
6.Никога не оставяйте шоколад без надзор. По-големи количества биха могли да са опасни за здравето на кучетата, тъй като какаото е отровно за тях. Дори по-малки количества може да причинят проблеми с панкреаса.
7.Много обикновени домашни вещи са доказано смъртоносни при животните. Предметите с висока токсичност включват: монети ( високо съдържание на цинк), нафталинови топчета (съдържат нафталин или парадихлоробензен – едно или две топчета застрашават живота при повечето животински видове), розово масло, фабрично омекотени чаршафи, препарати за миялни машини ( съдържат кат йонни детергенти, които причиняват корозия), домашен пластилин (високо съдържание на соли), топлинни уреди като подгреватели на ръце и крака (високо съдържание на желязо), цигари и алкохолни напитки.
8.Всички машинни продукти като масло, гориво и антифриз, трябва да се съхраняват правилно. Само една чаена лъжичка антифриз може да е смъртоносна за кучето.
9.Преди да купите и използвате препарати против паразити за кучето ви или за къщата, говорете с ветеринар, за да обсъдите какви видове продукти са подходящи. Прочетете цялата информация за даден продукт преди да го използвате върху кучето или в дома си. Винаги следвайте инструкциите на етикета. Също така, при пръскане с пестицид или спрейове, изведете всички животни от зоната за периода посочен на инструкциите. Ако не сте сигурни за начина на използване на някой продукт, свържете се с производителя или вашия ветеринар, за да изясните инструкциите, ПРЕДИ да използвате продукта.
10.Когато третирате моравата или градината си с торове, хербициди или инсектициди, винаги дръжте кучето си извън тази зона докато изсъхне напълно. Разяснете използването на продукта с производителя. Винаги съхранявайте този вид продукти на места, недостъпни за вашия любимец.
11.Остри предмети като ножове или вилици, кламери, пирони и игли трябва да се съхраняват далеч от досега на животното. Детски играчки и малки обекти може да привлекат палавото куче и да заседнат в устата му или да бъдат погълнати.
12.Неприкрити кабели на лампи и други жици трябва да са възможно най-къси, най-добре извън взора на кучето ви. Ако се използват разклонители, закрепете ги за перваза, за да не може да се играе с тях или да се дъвчат.
13.Кучетата понякога са в опасност на високи балкони. Активно куче може да се промуши през решетките и да падне, което да доведе до увреждане или дори до смърт.
14.Други опасни за здравето замърсители са радона, изпаренията от домашни продукти като почистващи препарати, пестициди, бои и лакове, агенти против микроби и гъби в климатиците, вентилацията, филтрите и овлажнителите Сред често срещаните замърсители на въздуха са азотния ди оксид от газовите уредби, печки на дърва и неприветливи нагреватели с течно гориво. Газовите печки, нагревателите с течно гориво и другите печки трябва да са вентилирани и да отвеждат газовете извън къщата.
15.Боите на оловна основа трябва да се премахват особено внимателно. Изчистването трябва да е незабавно и цялостно. Други предмети, съдържащи олово, достъпни за кучетата включват бои на оловна основа, линолеум и смоли. Признаците на отравянето са повръщане, диария и запек, загуба на апетит, загуба на двигателна координация, слепота и припадъци.
Показват се публикациите с етикет заболяване. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет заболяване. Показване на всички публикации
неделя, 5 април 2009 г.
Кучетата и сгради
Домашните ремонти и преподредби могат да бъдат трескави за семейството, а кучето може да се разстрои от нарушението на ежедневието му. Като посрещате нуждите му, може да помогнете на кучето да премине през катаклизма на ремонта и то да остане също толкова щастливо в подновената къща, колкото и при старата подредба.
Дръжте кучето си в затворено помещение с любимото му одеало, играчки и други любими предмети, за да му осигурите чувство на сигурност. Избягвайте да слагате изплашено куче в стая с голям прозорец. Страхливото куче може да опита да счупи прозореца и да избяга от шума.
След като работниците си тръгнат за деня, кучетата (както и децата) все още имат нужда от наблюдение и наглеждане и защита, тъй като може да има остри инструменти, боя, разтвори, разтворители на боя, лакове и други опасни предмети.
Парчета и прах от премахването на бои на основата на оловото представляват друга потенциална опасност. Ако е възможно, платете за професионално премахване на такива бои и дръжте кучето си извън зоната. Уверете се, че люспите и прахта от боята са премахнати изцяло.
Ако има оголени кабели, опасността от електрически удар е много голяма. Държането на кучето извън работната зона е най-добрият начин да го предпазите.
Ако кухнята ви подлежи на ремонт, можете да разчитате на готова храна отвън за няколко дни или седмици. Внимателно изхвърляйте останалата храна, хартиените и пластмасовите опаковки. Пълно почистване може да предпази кучето ви изяждане на остатъците или дъвчене на опаковките.
Ако ремонтът е за един ден, заведете кучето си в кучкарник, предлагащ дневни грижи за кучета или при приятел, който обича животни.
Дръжте кучето си в затворено помещение с любимото му одеало, играчки и други любими предмети, за да му осигурите чувство на сигурност. Избягвайте да слагате изплашено куче в стая с голям прозорец. Страхливото куче може да опита да счупи прозореца и да избяга от шума.
След като работниците си тръгнат за деня, кучетата (както и децата) все още имат нужда от наблюдение и наглеждане и защита, тъй като може да има остри инструменти, боя, разтвори, разтворители на боя, лакове и други опасни предмети.
Парчета и прах от премахването на бои на основата на оловото представляват друга потенциална опасност. Ако е възможно, платете за професионално премахване на такива бои и дръжте кучето си извън зоната. Уверете се, че люспите и прахта от боята са премахнати изцяло.
Ако има оголени кабели, опасността от електрически удар е много голяма. Държането на кучето извън работната зона е най-добрият начин да го предпазите.
Ако кухнята ви подлежи на ремонт, можете да разчитате на готова храна отвън за няколко дни или седмици. Внимателно изхвърляйте останалата храна, хартиените и пластмасовите опаковки. Пълно почистване може да предпази кучето ви изяждане на остатъците или дъвчене на опаковките.
Ако ремонтът е за един ден, заведете кучето си в кучкарник, предлагащ дневни грижи за кучета или при приятел, който обича животни.
Оказване на първа помощ
При спешен случай дръжте главата на кучето ниско и го заведете веднага на ветеринар. Ако кабинетът на лекаря не е отворен, се обадете на най-близкото спешно отделение за домашни любимци. Пазете спешните номера на видно място до телефона си.
Ако не сте обучени и напълно сигурни, че сте в състояние да упражните спешна медицинска помощ на вашия любимец, е най-безопасно да изчакате и да оставите това на ветеринарния лекар.
Все пак има прости неща, които бихте могли лесно да направите и да помогнете на любимеца си.
Добре е да увиeте животното с дебела кърпа или одеяло, за да поддържате топлината на тялото и да ограничите движенията.
Наложете стегната превръзка (стерилна марля или чиста кърпичка), за да намалите или спрете кървенето от порязване или ухапване.
Наложете студен компрес при изгаряния. Дръжте компреса, докато пристигнете при ветеринаря.
Не причинявайте повръщане, дори да сте сигурни, че кучето е погълнало отровно вещество.
При признак за задавяне (лигавене, трудно преглъщане, докосване с лапа по устата) не се опитвайте да вадите предмета.
Ако кучето е получило топлинен удар, го занесете на хладно място и го поливайте със студена вода посредством гъба. Давайте му да пие по малко вода.
Ако любимецът ви е получил измръзване, незабавно го сложете в топла стая. Затоплете измръзналото място бавно, като налагате топли, влажни кърпи и ги сменяте често, докато мястото почервенее. Тежкото измръзване може да доведе до увреждане на лапите или върховете на ушите.
Ако не сте обучени и напълно сигурни, че сте в състояние да упражните спешна медицинска помощ на вашия любимец, е най-безопасно да изчакате и да оставите това на ветеринарния лекар.
Все пак има прости неща, които бихте могли лесно да направите и да помогнете на любимеца си.
събота, 4 април 2009 г.
Бяс(Rabies Lyssa)-описание на заболяването
Най-тежката последица за човека в резултат на ухапване от куче е заболяването бяс. Бяс е заболяване, което се проявява главно при кучетата и при хищниците от рода на кучетата: вълци, чакали, лисици.У човека болестта се изразява в голяма възбуда на централната нервна система, последвана от гърчове главно в дъвкателната мускулатура и дихателната мускулатура. По-късно се развиват парализи, които завършват със смърт.
Причинител на болестта е вирус с големина около една десета от микрона. Естествен "резервоар" на вируса са хищниците от семейството на кучетата - кучета, вълци, чакали, лисици. Звеното, което свързва естествения "резервоар" на заразата с домашните кучета са безстопанствените (скитащи) кучета. Това е най-големият потенциален източник на зарази от бяс за хората в големите градове. От постъпващите за противобясно лекуване, най-голям е броя (около 91%) на лицата, които са били хапани или олигавени от бесни или съмнително бесни кучета.
Заразата се пренася чрез ухапване или чрез слюнка и лиги от бесно животно. Колкото ухапването е по-близо до главата, толкова инкубационният период е по-кратък. Инкубационният период трае средно между 15 и 60 дни. При ухапване на главата инкубационният период може да бъде и по-кратък от 10 дни. Налице са единични случаи, когато инкубационният период е продължил от няколко месеца до година.Входната врата на вируса е раната, предизвикана от ухапването или незабележими драскотини или охлузвания, замърсени със слюнка на бесни животни. След "внедряване" на вируса в организма на човека, той се разпространява по нервните стволове.
Причинител на болестта е вирус с големина около една десета от микрона. Естествен "резервоар" на вируса са хищниците от семейството на кучетата - кучета, вълци, чакали, лисици. Звеното, което свързва естествения "резервоар" на заразата с домашните кучета са безстопанствените (скитащи) кучета. Това е най-големият потенциален източник на зарази от бяс за хората в големите градове. От постъпващите за противобясно лекуване, най-голям е броя (около 91%) на лицата, които са били хапани или олигавени от бесни или съмнително бесни кучета.
Заразата се пренася чрез ухапване или чрез слюнка и лиги от бесно животно. Колкото ухапването е по-близо до главата, толкова инкубационният период е по-кратък. Инкубационният период трае средно между 15 и 60 дни. При ухапване на главата инкубационният период може да бъде и по-кратък от 10 дни. Налице са единични случаи, когато инкубационният период е продължил от няколко месеца до година.Входната врата на вируса е раната, предизвикана от ухапването или незабележими драскотини или охлузвания, замърсени със слюнка на бесни животни. След "внедряване" на вируса в организма на човека, той се разпространява по нервните стволове.
Витамините и липсата им в организма
През 1880 г. Лунин изказва предположението, че в храните от животински произход и в някои други продукти има неизвестни вещества, чиято липса в организма може да доведе до тежки заболявания и смърт. Аналогични предположения правят Сосин през 1891 г. и Пащутин през 1895 г. През 1906 г. английският учен Хопкинс нарича тези вещества "допълнителни хранителни фактори". През 1912 г. Казимир Функ изолира вещество, което при прибавяне към храната на птици, болни от полиневрит, напълно отстранява заболяването. Функ нарича откритото от него вещество "витамин" - което означава амин на живота (наречен така поради съдържанието на аминогрупа в себе си). Названието "витамин" се запазва за всички вещества, участващи в обмяната и оказващи положително въздействие на животинския организъм.
Витамините са сложни органични вещества, които в незначителни количества оказват мощно каталитично действие върху химичните реакции в животинския организъм. Участват в обмяната на водата, минералните вещества, мазнините, белтъчините и въглехидратите. Действието на витамините в организма се приближава до това на ензимите и хормоните.
Във витаминологията са известни над 33 витамина и витаминоподобни субстанции. Желателно е организмът да набавя необходимите количества по естествен път чрез разнообразна и пълноценна храна. По този начин много рядко могат да настъпят хипервитаминози или хиповитаминози. В зависимост от разтворимостта си във вода или мазнини, витамините се разделят на водоразтворими и мастноразтворими.
Към водоразтровимите витамини се отнасят всички от B-групата, а също така и витамините C, P, H.
Витамин B1 (тиамин, аневрин) е първият, който е открит. Още през 1890 г. Айкман (Eijkman) наблюдава на о. Ява болни от бери-бери. Той свързва заболяването им с липсата на някакво вещество, което не се намира в тяхната храна. Именно това вещество изолира от люспите на ориза през 1912 г. Функ и го нарича Витамин B. Този витамин играе основна роля в обмяната на въглехидратите и проводимостта на нервните импулси. Недостигът му в организма води до загуба на апетита. Зрението отслабва, нарушава се нормалната сърдечна дейност и дишането. Често настъпват парези и парализи, завършващи със смърт на кучето. Богати на тиамин са суровите меса, месокостното брашно, черния дроб. Попаднал в храносмилателната система, тиаминът се резорбира през тънкото черво. Значителна част от него се отлага в черния дроб, мозъчната тъкан, сърцето и мускулите.
Витамин B2 (рибофлавин, лактофлавин) е открит през 1933 г. от Варбург и Кристиан (Warburg и Christian). Регулира окислително-редукционните процеси в клетките. Участва в обмяната на въглехидратите. Недостигът му в организма води до намаляване на апетита, влошаване на зрението, опадане на космената покривка. В по-големи количества се съдържа във вътрешните органи, яйцата, млякото и рибата.
Витамин B3(никотинова киселина, ниацин, пелаграмин, никотинамид, витамин PP) е открит през 1938 г. от Елвейм (Elvehjem), но още през 1926 г. Голдбергер (Goldberger) изказва предположения за неговото съществуване. Активира обмяната на белтъчините и въглехидратите. Регулира храносмилателната, сърдечносъдовата, хормоналната и нервната системи. При недостиг в организма се увеличава саливацията, а апетитът намалява. Кучетата стават апатични, парализират се, получават нервни припадъци. Богати на никотинова киселина са суровото месо, месокостното и рибното брашно, черния дроб, млечните продукти, бирената мая.
Витамин B5(пантотенова киселина, пантенол) е изолиран като химично вещество през 1933 г. от Уйлямс (Williams), но едва през 1940 г. е установена структурната му формула. Намира се в зелените растения, бактериите, дрождите, житните зърна и трици, черния дроб, млякото, яйчния жълтък и др. Главното депо на пантотенова киселина в организма на кучето са черния дроб и бъбреците.
Витамин B6 (пиридоксин, адермин) е открит през 1935 г. от Бич, Хавус и Гьорги (Bich, Havus и Gyoergy), а през 1938 г. е синтезиран от Фолкерс и Харис (Folkers и Harris). В последствие се установява, че около 36 субстанции имат действие, подобно на пиридоксина, поради което във витаминологията се говори за групата на витамин B6. Участва в регулирането на мастната и белтъчната обмяна, съдейства в процесите на кръвообразуването. При недостиг се увреждат кръвотворната и кръвоносната системи. В по-големи количества се съдържа в месото, черния дроб, бъбреците, яйцата и млякото.
Витамин B12 (цианкобаламин) е открит през 1948 г. от Смит (Smith) и независимо от него - от Райкс (Rickes), а няколко години по-късно Ходкин (Hodgkin) и екипът му установяват неговата химична структура. В резултат на многобройни изследвания е установено, че редица вещества със сроден характер имат подобна на витамин B12 активност. Такива са оксикобаламин, нитрокобаламин, сулфокобаламин, йодокобаламин и др. Цианкобаламинът е един от най-активните регулатори и стимулатори на регенерацията на тъканите и органите в организма на кучето. Оказва мощно липотропно действие в черния дроб - спомага за извличане от чернодробните клетки на отложените в тях излишни количества неутрални мазнини. Цианкобаламинът е един от най-важните фактори, стимулиращи кръвообразуването и по-специално узряването на еритроцитите в костния мозък. При кучетата рядко настъпва хиповитаминоза. Изразява се в загуба на апетита, изоставане в растежа, анемия. В големи количества цианкобаламин се съдържа в месото, бъбреците, сърцето, млякото, месокостното и рибното брашно.
Витамин Н (биотин) е с универсално биологично значение. Съдържа се в бирената мая, черния дроб, бъбреците, сърдечния мускул и др. Влиза в състава на редица ензимни системи. Стимулира образуването на ненаситени мастни киселини в черния дроб.
Витамин C (аскорбинова киселина) е изолиран от над-бъбречните жлези през 1927 г. от Сценот и Гьорги (Szenot и Gyoergy). Участва в окислителните процеси, подпомага растежа, повишава издържливостта на кучетата, увеличава съпротивителните сили на организма. Изключително необходим е за бременни, кърмещи, растящи и болни животни. В храната витамин C може да бъде включен в по-големи количества, когато кучето е подложено на силно физическо натоварване или е в състояние на стрес (транспортиране, смяна на обстановка или собственик и др.). В по-големи количества се съдържа в храните от растителен произход, в млякото и млечните продукти.
Към мастноразтворимите витамини спадат A, D, E, K и F.
Витамин A (ретинол, антиксерофталмин) е открит благодарение работата на редица учени (Stepp - 1909, McCollum и Davis - 1913-1915, Osborne и Mendel - 1915). През 1930 г. Moore доказва, че съдържащият се в растителните продукти провитамин A (каротин) се превръща в животинския организъм във витамин A. При кучетата превръщането на каротина във витамин A е недостатъчно за задоволяване нуждите на организма. Това изисква в менюто на кучето да има храни от животински произход - черен дроб, мозък, яйца, мляко. Витамин A подпомага нормалния растеж и развитие на кученцата. При недостиг настъпва начупване на космената покривка, изоставане в растежа, забавяне смяната на зъбите, потъмняване на роговицата на очите, отслабване на зрението. Възможно е да настъпи пълно ослепяване. Появяват се стомашни и чернодробни заболявания. Намалява възпроизводителната способност.
Витамин D (калциферол) предпазва кученцата от рахит. За пръв път е синтезиран в чист вид през 1936 г. Съществуват няколко провитамина и няколко вещества с различна витаминна структура, но всички са със стеролова структура. От цялата група два имат най-голяма витаминна активност. Това са витамин D2 (ергокалциферол) и витамин D3 (холекалциферол). Холекалциферолът е природносрещаният активен витамин D. Ергокалциферолът се получава чрез ултравиолетово облъчване на ергостерола.
Витамините от групата D подпомагат резорбцията на калция и фосфора от червата и наслояването им в костите. Недостигът на витамин D води до нарушения в централната нервна система. Богати на калциферол са рибеното масло, млякото и редица продукти от животински произход.
Витамин E (токоферол) е открит през 1923 г. от Бишоп и Еванс (Bishop и Evans), но едва през 1936 г. Evans го получава в чист вид. Известни са 7 типа токофероли с различна активност. Най-мощен от тях е алфа-токоферолът. Витамин Е не се синтезира в организма на кучето. Набавянето му става чрез някои храни от растителен произход. Съдържа се и в суровото мляко, яйцата, месото (незначителни количества). Основната му физиологична функция е свързана с размножителния процес. При недостиг се понижават оплодителните способности на яйцеклетките, нарушава се вгнездяването на зиготите, а при бременните кучки е възможна резорбция на ембрионите. При разплодните мъжки кучета недостигът на витамин E води до понижаване на сперматогенезата, мускулна дистрофия, поражения на черния дроб. Мъжки кученца, родени от майки, при които е имало недостиг на витамин E в храната, са с понижена оплодителна способност на сперматозоидите, когато настъпи половата им зрялост. Витамин E оказва влияние върху тъканното дишане и окислителните процеси. Резорбцията му се осъществява предимно в тънките черва, но за нормалното му усвояване от организма на кучето, е необходимо в храната да се съдържат достатъчно мазнини.
Витамин K (филохинон) е открит през 1929 г. от Дам (Dam). Свързан е с кръвотворните процеси в организма. Това негово действие се дължи на влиянието, което оказва върху синтезирането на протромбин и други вещества, които са необходими за нормалното кръвосъсирване. Недостигът му води до вътрешни кръвоизливи, поява на кръв в урината и изпражненията, трудно зарастващи рани. Наблюдава се понижаване на апетита, спадане нивото на хемоглобина. За предпазване от недоимък е необходимо в храната на кучето постоянно да е включено месо, субпродукти и някои растителни храни като коприва, спанак, тикви.
Още по темата
ДВИГАТЕЛНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО
СЕКРЕТОРНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО
ФИЗИОЛОГИЯ И БИОХИМИЯ НА ХРАНЕНЕТО
РЕЗОРБТИВНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО
РЕГУЛАЦИЯ НА ХРАНОСМИЛАНЕТО
ОБМЯНА НА ВОДАТА И МИНЕРАЛИТЕ
ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА И КОМПОНЕНТИ
ЕНЕРГИЙНА СТОЙНОСТ И БАЛАНС
ТЕХНИКИ НА ХРАНЕНЕ И ВОДА
ГОТОВИ ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ
ЛИПИДИ
ВЪГЛЕХИДРАТИ
МИНЕРАЛИ
ВИТАМИНИ
АНТИВИТАМИНИ
ПРОТЕИНИ
Витамините са сложни органични вещества, които в незначителни количества оказват мощно каталитично действие върху химичните реакции в животинския организъм. Участват в обмяната на водата, минералните вещества, мазнините, белтъчините и въглехидратите. Действието на витамините в организма се приближава до това на ензимите и хормоните.
Във витаминологията са известни над 33 витамина и витаминоподобни субстанции. Желателно е организмът да набавя необходимите количества по естествен път чрез разнообразна и пълноценна храна. По този начин много рядко могат да настъпят хипервитаминози или хиповитаминози. В зависимост от разтворимостта си във вода или мазнини, витамините се разделят на водоразтворими и мастноразтворими.
Към водоразтровимите витамини се отнасят всички от B-групата, а също така и витамините C, P, H.
Витамин B1 (тиамин, аневрин) е първият, който е открит. Още през 1890 г. Айкман (Eijkman) наблюдава на о. Ява болни от бери-бери. Той свързва заболяването им с липсата на някакво вещество, което не се намира в тяхната храна. Именно това вещество изолира от люспите на ориза през 1912 г. Функ и го нарича Витамин B. Този витамин играе основна роля в обмяната на въглехидратите и проводимостта на нервните импулси. Недостигът му в организма води до загуба на апетита. Зрението отслабва, нарушава се нормалната сърдечна дейност и дишането. Често настъпват парези и парализи, завършващи със смърт на кучето. Богати на тиамин са суровите меса, месокостното брашно, черния дроб. Попаднал в храносмилателната система, тиаминът се резорбира през тънкото черво. Значителна част от него се отлага в черния дроб, мозъчната тъкан, сърцето и мускулите.
Витамин B2 (рибофлавин, лактофлавин) е открит през 1933 г. от Варбург и Кристиан (Warburg и Christian). Регулира окислително-редукционните процеси в клетките. Участва в обмяната на въглехидратите. Недостигът му в организма води до намаляване на апетита, влошаване на зрението, опадане на космената покривка. В по-големи количества се съдържа във вътрешните органи, яйцата, млякото и рибата.
Витамин B3(никотинова киселина, ниацин, пелаграмин, никотинамид, витамин PP) е открит през 1938 г. от Елвейм (Elvehjem), но още през 1926 г. Голдбергер (Goldberger) изказва предположения за неговото съществуване. Активира обмяната на белтъчините и въглехидратите. Регулира храносмилателната, сърдечносъдовата, хормоналната и нервната системи. При недостиг в организма се увеличава саливацията, а апетитът намалява. Кучетата стават апатични, парализират се, получават нервни припадъци. Богати на никотинова киселина са суровото месо, месокостното и рибното брашно, черния дроб, млечните продукти, бирената мая.
Витамин B5(пантотенова киселина, пантенол) е изолиран като химично вещество през 1933 г. от Уйлямс (Williams), но едва през 1940 г. е установена структурната му формула. Намира се в зелените растения, бактериите, дрождите, житните зърна и трици, черния дроб, млякото, яйчния жълтък и др. Главното депо на пантотенова киселина в организма на кучето са черния дроб и бъбреците.
Витамин B6 (пиридоксин, адермин) е открит през 1935 г. от Бич, Хавус и Гьорги (Bich, Havus и Gyoergy), а през 1938 г. е синтезиран от Фолкерс и Харис (Folkers и Harris). В последствие се установява, че около 36 субстанции имат действие, подобно на пиридоксина, поради което във витаминологията се говори за групата на витамин B6. Участва в регулирането на мастната и белтъчната обмяна, съдейства в процесите на кръвообразуването. При недостиг се увреждат кръвотворната и кръвоносната системи. В по-големи количества се съдържа в месото, черния дроб, бъбреците, яйцата и млякото.
Витамин B12 (цианкобаламин) е открит през 1948 г. от Смит (Smith) и независимо от него - от Райкс (Rickes), а няколко години по-късно Ходкин (Hodgkin) и екипът му установяват неговата химична структура. В резултат на многобройни изследвания е установено, че редица вещества със сроден характер имат подобна на витамин B12 активност. Такива са оксикобаламин, нитрокобаламин, сулфокобаламин, йодокобаламин и др. Цианкобаламинът е един от най-активните регулатори и стимулатори на регенерацията на тъканите и органите в организма на кучето. Оказва мощно липотропно действие в черния дроб - спомага за извличане от чернодробните клетки на отложените в тях излишни количества неутрални мазнини. Цианкобаламинът е един от най-важните фактори, стимулиращи кръвообразуването и по-специално узряването на еритроцитите в костния мозък. При кучетата рядко настъпва хиповитаминоза. Изразява се в загуба на апетита, изоставане в растежа, анемия. В големи количества цианкобаламин се съдържа в месото, бъбреците, сърцето, млякото, месокостното и рибното брашно.
Витамин Н (биотин) е с универсално биологично значение. Съдържа се в бирената мая, черния дроб, бъбреците, сърдечния мускул и др. Влиза в състава на редица ензимни системи. Стимулира образуването на ненаситени мастни киселини в черния дроб.
Витамин C (аскорбинова киселина) е изолиран от над-бъбречните жлези през 1927 г. от Сценот и Гьорги (Szenot и Gyoergy). Участва в окислителните процеси, подпомага растежа, повишава издържливостта на кучетата, увеличава съпротивителните сили на организма. Изключително необходим е за бременни, кърмещи, растящи и болни животни. В храната витамин C може да бъде включен в по-големи количества, когато кучето е подложено на силно физическо натоварване или е в състояние на стрес (транспортиране, смяна на обстановка или собственик и др.). В по-големи количества се съдържа в храните от растителен произход, в млякото и млечните продукти.
Към мастноразтворимите витамини спадат A, D, E, K и F.
Витамин A (ретинол, антиксерофталмин) е открит благодарение работата на редица учени (Stepp - 1909, McCollum и Davis - 1913-1915, Osborne и Mendel - 1915). През 1930 г. Moore доказва, че съдържащият се в растителните продукти провитамин A (каротин) се превръща в животинския организъм във витамин A. При кучетата превръщането на каротина във витамин A е недостатъчно за задоволяване нуждите на организма. Това изисква в менюто на кучето да има храни от животински произход - черен дроб, мозък, яйца, мляко. Витамин A подпомага нормалния растеж и развитие на кученцата. При недостиг настъпва начупване на космената покривка, изоставане в растежа, забавяне смяната на зъбите, потъмняване на роговицата на очите, отслабване на зрението. Възможно е да настъпи пълно ослепяване. Появяват се стомашни и чернодробни заболявания. Намалява възпроизводителната способност.
Витамин D (калциферол) предпазва кученцата от рахит. За пръв път е синтезиран в чист вид през 1936 г. Съществуват няколко провитамина и няколко вещества с различна витаминна структура, но всички са със стеролова структура. От цялата група два имат най-голяма витаминна активност. Това са витамин D2 (ергокалциферол) и витамин D3 (холекалциферол). Холекалциферолът е природносрещаният активен витамин D. Ергокалциферолът се получава чрез ултравиолетово облъчване на ергостерола.
Витамините от групата D подпомагат резорбцията на калция и фосфора от червата и наслояването им в костите. Недостигът на витамин D води до нарушения в централната нервна система. Богати на калциферол са рибеното масло, млякото и редица продукти от животински произход.
Витамин E (токоферол) е открит през 1923 г. от Бишоп и Еванс (Bishop и Evans), но едва през 1936 г. Evans го получава в чист вид. Известни са 7 типа токофероли с различна активност. Най-мощен от тях е алфа-токоферолът. Витамин Е не се синтезира в организма на кучето. Набавянето му става чрез някои храни от растителен произход. Съдържа се и в суровото мляко, яйцата, месото (незначителни количества). Основната му физиологична функция е свързана с размножителния процес. При недостиг се понижават оплодителните способности на яйцеклетките, нарушава се вгнездяването на зиготите, а при бременните кучки е възможна резорбция на ембрионите. При разплодните мъжки кучета недостигът на витамин E води до понижаване на сперматогенезата, мускулна дистрофия, поражения на черния дроб. Мъжки кученца, родени от майки, при които е имало недостиг на витамин E в храната, са с понижена оплодителна способност на сперматозоидите, когато настъпи половата им зрялост. Витамин E оказва влияние върху тъканното дишане и окислителните процеси. Резорбцията му се осъществява предимно в тънките черва, но за нормалното му усвояване от организма на кучето, е необходимо в храната да се съдържат достатъчно мазнини.
Витамин K (филохинон) е открит през 1929 г. от Дам (Dam). Свързан е с кръвотворните процеси в организма. Това негово действие се дължи на влиянието, което оказва върху синтезирането на протромбин и други вещества, които са необходими за нормалното кръвосъсирване. Недостигът му води до вътрешни кръвоизливи, поява на кръв в урината и изпражненията, трудно зарастващи рани. Наблюдава се понижаване на апетита, спадане нивото на хемоглобина. За предпазване от недоимък е необходимо в храната на кучето постоянно да е включено месо, субпродукти и някои растителни храни като коприва, спанак, тикви.
Още по темата
ДВИГАТЕЛНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО
СЕКРЕТОРНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО
ФИЗИОЛОГИЯ И БИОХИМИЯ НА ХРАНЕНЕТО
РЕЗОРБТИВНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО
РЕГУЛАЦИЯ НА ХРАНОСМИЛАНЕТО
ОБМЯНА НА ВОДАТА И МИНЕРАЛИТЕ
ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА И КОМПОНЕНТИ
ЕНЕРГИЙНА СТОЙНОСТ И БАЛАНС
ТЕХНИКИ НА ХРАНЕНЕ И ВОДА
ГОТОВИ ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ
ЛИПИДИ
ВЪГЛЕХИДРАТИ
МИНЕРАЛИ
ВИТАМИНИ
АНТИВИТАМИНИ
ПРОТЕИНИ
Абонамент за:
Публикации (Atom)
