Наблюдения от телескопа Хъбъл показват, че Европа има тънка атмосфера, състояща се от кислород с налягане от 1 микропаскал.
За кислорода се предполага че се поражда след разграждането на молекули вода от повърхноста на Европа под въздействието на заредени частици от магнитното поле на Юпитер или на слънчевия вятър.
Повърхността на Европа е изключително гладка и на нея има само няколко местности с височина над 300 метра. Наблюдаваните тъмни линейни черти са по-скоро вследствие на различен цвят на повърхностния материал отколкото на релеф. На повърхността на спътника има само три кратера с диаметър по-голям от 5 km. Албедото на планета е измежду най-големите сред естествените спътници в Слънчевата система. Тези два факта говорят, че повърхността на спътника е млада и активна — въз основа на честотата на сблъсъци с комети за нея се счита, че е на не-повече от 30 милиона години.
Температурата на повърхността на спътника е 110 K на екватора и 50 K на полюсите което прави леда на повърхността изключително твърд. Най-големите кратери на повърхността изглежда са запълени с гладък и пресен лед. За гладкия лед се предполага, че се е формирал при „пропукване“ на замръзналата повърхност под удара на комета или астероид и изтичане на вода към повърхността.
Най-голямата забележимост на повърхността са тъмните линейни черти, простиращи се по цялата дължина на спътника. За тези черти се счита, че са пукнатини в ледената кора, която плава върху течния океан намиращ се отдолу. При наблюдения от апарата Галилео беше установено, че замръзналите плочи от лед се преместват една спрямо друга по дължината на пукнатитните. Типичната пукнатина е около 20 km широка и е набраздена надлъжно и в центъра ѝ се намира по-лек материал за който се счита, че е криовулканични изригвания на вода. Този процес е подобен на протичащия в подокеанските хребети по продължителността на които се образува нова кора. Счита се, че за пукнатините на спътника са отговорни приличните сили на Юпитер, които причиняват огъвания на повърхността достигащи до 30 m. За сравнение океанските приливи на Земята са от порядъка на 50 cm, а земната кора не се огъва под въздействието на Луната на повече от няколко милиметра. От факта, че Европа се върти синхронно с Юпитер, би следвало всички пукнатини да формират определена мрежа, неизменяща се с времето. В реалността обаче ориентацията на пукатините се променя и за причина за това явление се счита факта, че повърхностната кора от лед плува върху разтопения океан, намиращ се между нея и кората. Сравнения между изследванията на апаратите Вояджър и Галилео показват, че ледената повърхност бавно се завърта спрямо скалното ядро на спътника с период от поне 10000 години.
Друг вид забележителности на повърхността на Европа са кръгови и елиптични лентикули („лунички, петънца“ на латински), някои от които са изпъкнали, други вдлъбнати, а трети не се отличават по височина от заобикалящия ги терен. За изпъкналите или куполовидни петна се счита, че са се образували вследствие на издигането на лед с по-висока температура към повърхността. Гладките тъмни петна са се образували от замръзването на вода, избила към повърхността на спътника вследстивие на издигане и потъване на ледени блокове. Неправилните терени като Conamara Chaos се образуват след замръзването на течна вода около плуващи в нея блокове лед.
Орбиталният модул на Галилео открива слабо магнитно поле на Европа с интензивност от порядъка на 1/4 от това на Ганимед и сравнимо с това на Калисто, което варира периодично в зависимост от движението на спътника в магнитното поле на Юпитер. На 2 март 1998 г. НАСА обявява, че счита това явление за доказателство за наличието на електропроводим материал под повърхността на Европа, най-вероятно океан, съдържащ разтворени соли. Спектрографски изследвания на тъмните пукнатини по повърхността разкриват, че те са богати на соли като магнезиев сулфат, отложени след изпарението на водата, която е излязла на повърхността. Подозира се, че червеникявия цвят на пукнатините се дължи на серни и железни съеднинения.
Според една хипотеза в океаните под повърхността на Европа (ако те наистина съществуват) вероятно има живот, подобен на този при земните дълбоководни хидротермални комини или антарктическото езеро Восток. В момента няма доказателства, които да подкрепят тази хипотеза, но все пак се полагат усилия да се избегне всяка възможност за заразяване. Мисията на Галилео е приключена през септември 2003, като корабът е оставен да падне върху Юпитер и да се разруши при удара. Ако просто го бяха изоставили, нестерилизираният кораб би паднал в бъдещ момент върху Европа и би я заразил със земни микроорганизми. Внасянето на такива микроорганизми би било направило невъзможно да се определи дали Европа някога е имала свой собствен местен живот и би унищожило завинаги един такъв живот, ако съществува.
Снимки на Европа
Юпитер
Планетите в Слънчевата система
0 коментара:
Публикуване на коментар