Обучение на кучето

Основи на обучението

Обучението на кучето предизвиква продължителни изменения в неговото поведение. Според Thorpe (1956) обучението е "процес, който се състои в появяването на адаптивни изменения на индивидуалното поведение в резултат на придобит опит". Чрез това определение се набляга на два съществени признака на обучението:

1. Обучението и инстинкта са два способа за обезпечаване на кучето с набор от адаптивни отговори на условията на средата, която го обкръжава. Инстинктът и обучението си взаимодействат и са взаимно свързани. В случая на инстинкт, в процеса на еволюция на породата се осъществява отбор на индивиди, носещи оптимален набор от гени. В случая на обучение, се осъществява отбор на оптимални реакции в обучаваното куче.

2. Обучението представлява процес, който не може да бъде измерен непосредствено. Прави се субективна преценка на факта какво кучето е запомнило като резултат на обучението без да може да се използва някаква мерна единица.

Въпросите на обучението са били преди всичко предмет на изследване от страна на експерименталните психолози. След основателя на бихейвиоризма Watson, в продължение на около 50 години почти всички негови последователи съсредоточават вниманието си върху способностите за обучение на бели мишки. Въз основа на тези проучвания възникват редица школи. Всяка от тях прави опит да построи система от закони на поведението, които биха могли сравнително точно да предскажат при какви условия може да се проведе обучение.

Привикването се изразява в загуба на налични реакции без да се появяват нови. Ако на кучето се предоставя дразнител, който не се съпровожда с подкрепление, то постепенно престава да реагира на него и губи интерес.

Условните рефлекси като понятие се свързват преди всичко с името на И. П. Павлов. Неговата основна цел е била проучване физиологията на Висшата нервна дейност. При анализиране на прилаганите методики на изследвания се вижда, че Павлов, много преди Watson, използва методите на екс-перименталната психология.

Когато кучето се намира в състояние на жажда, глад или напрежение започва да проявява поведение на търсене, в процеса на което спонтанно се извършват разнообразни действия душене, оглеждане, движение в различни посоки и др. Ако едно от тези действия се съпроводи с подкрепление (гладното куче получава храна) и то се повтори няколко пъти, кучето ще се научи редовно да изпълнява даденото действие в дадената специфична ситуация.

Опитите, които първоначално провежда Торндайк (Thorndike, 1898, 1913, 1932) с т. н. "проблемен сандък", са причина ученият да нарече този тип на обучение "метод на пробата и грешката". Проблемният сандък представлява клетка, която животното може да отвори единствено, ако дръпне халка, свързана с ръчка, държаща вратата затворена. Поставена в сандъка котка прави опит да избяга, тичайки непрестанно из него. В един момент неволно закача халката, която задвижва механизма за отваряне на вратата. При втория и третия опит котката случайно повтаря действието с дръпването на халката и освобождаването си от сандъка. Постепенно тя концентрира вниманието си и в следващ момент още със затварянето в сандъка, се спуска към халката и я дръпва. Котката се приучва да изключва от своето поведение всичко, което не води до подкрепление и постепенно увеличава честотата на тези действия, които водят до желания резултат. В ранните етапи на нейното поведение няма определена система - първото подкрепление котката получава съвсем случайно.

За да обясни измененията, които настъпват в поведението на животното при опитите, които е провеждал, Торндайк предлага, разработения от него "закон на ефекта". Според този закон вероятността да се повторят действия, които довеждат до възнаграждения се увеличава, а вероятността да се повторят действия, които водят до неприятни последствия се намалява. Законът на ефекта стои в основата на бихейвиористкия начин на обучение на животните. Първоначално Торндайк развива тезата, че наказанието предизвиква същата по сила реакция, както и възнаграждението. По-късно, въз основа на свои последващи опити, ученият стига до извода, че законът на ефекта е неприложим при наказание. Тези твърдения са били познати на цирковите дресьори, макар и необяснени по научен път. Известният руски дресьор на животни Анатолий Леонидович Дуров (1864-1916) разработва своя методика на обучение единствено чрез използване на положително подкрепяне (храна, погалване, нежно говорене). По този начин на практика той доказва, че почти няма животно, което да не може да бъде дресирано. Негови "артисти" са били гълъби, кокошки, зайци, котки, кучета, кози, прасета и др.

Подобна на "проблемния сандък" на Торндайк е "камерата" на Скинър. При нея животното поставено вътре, по метода на пробата и грешката, се приучва да натиска педал, при което получава хранително подкрепление. Доколкото възникващото във въпросната ситуация собствено "спонтанно" поведение служи като "инструмент" за получаване на подкрепление, такова обучение се нарича "инструментално", а създадените рефлекси - "инструментални". Скинър (Skinner, 1938) използва термина "оперантно обучение", което в своята същност не се отличава от метода на пробата и грешката.
По данни на Хайнд (1975) при решаване на дадена задача кучето не използва цялата информация, която му е предоставена. То отбира само тази, която ще му помо-не за успешен изход от ситуацията.

Методът на пробата и грешката е един от най-подходящите за образуването на нови двигателни навици. Малките кученца усъвършенстват координацията на своите движения в процеса на игра със своите връстници или с майка си.

Най-висшата форма на обучение е "инсайт". Терминът е въведен от гещалтпсихолозите, базира се на идеята, че в обучението на животното участва познавателен (когнитивен) процес и се употребява в случаите, когато кучето решава дадена задача много по-бързо, отколкото чрез метода на пробата и грешката. Създава се впечатление, че е настъпило някакво "озарение", в резултат на краткотрайно напрегнато мислене. Кучето е решило задачата "наум", може да формира понятия и да "разсъждава". Според Maier (1935) разсъдъчната дейност е "способност спонтанно да се комбинират две или повече отделни реакции при образуването на нова, която е ефективна за постигане на желания резултат". Проблемите на елементарната разсъдъчна дейност при кучето са разработени от Крушинский.

Обучението на кучето да извършва определени действия по дадена заповед (команда) се нарича "дресировка" (от фр. dresser - приучвам, укротявам). Дресировката е последователно, насочено приучване на кучето при определени условия да изпълнява разнообразни сложни действия, необходими за извършване на конкретна работа. Тези действия се осъществяват от кучето по сигнали на дресировчика. Успоредно с това в кучето се задържа проявяването на пречещи на работата действия (рефлекси). По този начин процесът на дресиране включва изработване на необходими двигателни навици и изграждане на задържащи навици.

За изработване само на един навик е необходима система от взаимосвързани упражнения, изпълнявани в определена последователност, през определени промеждутъци от време. В процеса на обучение се налага да се съчетава едновременно изработване на 2-3 навика. Те трябва да се подбират по такъв начин, че обучението на единия навик да не влияе отрицателно за затвърждаването на другия.

При дресиране трябва да се осъществява индивидуален подход към всяко куче в зависимост от неговата психика, опит, придобити минали навици и т. н. Всеки, който се занимава с обучение на кучета трябва да познава функциите на нервната система и всички промени, които протичат в орга-низма под нейно влияние.

2. Нарушаване на условнорефлекторната дейност на кучето при неговото обучение.

Често в процеса на обучение условно-рефлекторната дейност на кучето може да бъде нарушена. Някои от изразните форми на това състояние са мудност в изпълнението на командите, проява на страх, прекалена възбудимост, хаотичност на движенията и др.

Кучето не изпълнява точно подадените му сигнали, бърка командите, спира да работи. При работа по следа се наблюдава загуба на способността за диференциация на мириз-мите.

Причините за настъпване на това състояние са преди всичко в проявата на грубо отношение към кучето или използване на много силни дразнители. Причина може да бъде и ако се злоупотребява с издържливостта на кучето, особено при по-възбудимите индивиди, а също така - когато кучето е принуждавано да преодолява непосилни за него препятствия. Настъпва пренапрежение на възбуждащия и на задържащия нервен процес или нарушаване подвижността на нервните процеси. Развива се невроза, а нейните форми зависят от това, кой нервен процес е подложен на пренапрежение и кои групи рефлекси са нарушени - отбранителните, хранителните и др. Неврозите могат да се формират като хронично заболяване и в този случай нарушенията в работата на Висшата нервна дейност се проявяват устойчиво.

За да се отстрани неврозата, трябва занятията с кучето да се прекратят в продължение на няколко дни, а понякога за по-дълъг период от време. Възможно е да се пристъпи и към медикаментозно лечение.

3. Използване на мирисните дразнители при обучението на кучето.

В живота на кучето обонянието играе особено голяма роля. Чрез него се осъществяват едни от най-сложните взаимоотношения с околната среда. То има изключително голямо значение при храненето, половите инстинкти и редица други жизнени процеси.

Обонянието на кучето е до 10 000 пъти по-чувствително от това на човека (според някои автори - до 1 000 000 пъти). Освен това, кучето е в състояние да запомня миризмите и да свързва своето обонятелно усещане със ситуацията, при която е "уловена" съответната миризма. Обонянието на кучето е "аналитично" - то възприема едновременно множество миризми и същевременно е в състояние да ги диференцира една от друга.

При опити на Воликов (1981) е установено, че от първите дни след раждането кученцата се ориентират чрез обонянието. На 60 дневна възраст те диференцират човешката миризма и могат да бъдат обучавани за следова работа. Още през 1946 г. Крушинский изнася данни, според които колкото по-остро е обонянието на кучето, толкова по-голям интерес проявява при проработване на следата. В своите изследвания ученият посочва, че с най-остро обоняние са лайките и немските овчарски кучета. По данни на Мызников (1960) кученцата на три месечна възраст реагират на всички миризми. Същият автор цитира Фролов (1952), който посочва, че кучетата диференцират с лекота около 500 000 различни вида миризми. Кучето улавя миризмата на нитробензол в разреждане 10-2. Миризмата на готварска сол и хинин се улавя в разреждане 10-4. Солната и млечната киселина се долавят от кучешкото обоняние в разреждане 10-5, а мравчената киселина - в разреждане 10-6. Според Bickel (1980) обонятелният епител при кучетата е в границите от 75 до 100 квадратни см, а броят на обонятелните клетки е между 125 млн и 225 млн.

Уещането на миризмата е резултат на действието на отделящите миризма вещества върху обонятелните клетки.

Когато в дадена местност кучето открие мирисната следа, то е в състояние да определи посоката, от която тя се е появила и да върви в посока, към която тя се е отправила.

Индивидуалната миризма на човека се обуславя от секретирането на потните и мастните жлези, а така също и от лющещите се епителни клетки на кожата. Отделянето на пот се засилва при проява на вълнение, страх, умствено напрежение, бързо ходене и др. Химическият състав на потта може да се изменя под влияние на обмяната на веществата, дейността на бъбреците и др. Специфичната миризма на потта се обуславя от съдържанието на летливи мастни киселини. Секрета на мастните жлези се разлага на повърхността на кожата и насища дрехите с характерна за индивида миризма. Индивидуалната миризма се запазва по всеки предмет, до който човекът се е докоснал.

Потните и мастните жлези не са разположени равномерно в кожата. Отделните участъци на тялото имат своя характерна миризма, наречена "областна". Макар и със специфични особености, областните; миризми влизат в състава на общата миризма. Ако на кучето се предостави да помирише ръкавица (областна миризма) и се пусне по следа (смесена миризма), то ще намери собственика на ръкавицата. Животните също имат индивидуални и областни миризми, затова кучето е в сътояние да ги открива по техните мирисни следи.

Освен на собствена миризма, човек е източник и на други миризми - на използван сапун, козметични препарати и др. Общата миризма на човека е комплекс от разнообразни индивидуални, битови, производствени и други видове миризми. В целия този сложен комплекс от миризми, най-устойчива е индивидуалната миризма.

В процеса на придвижване човек разсейва мирисните частици, които образуват мирисната следа. Към миризмите, оставени от човека, се добавят миризмите на почвата, на растенията, на смачкани насекоми и др.

При работа по издирване, следата на човека представлява комплексен обонятелен дразнител за кучето. Той е съставен от индивидуалната миризма на тялото (секрет от потни и масни жлези и излющени епидермални клетки), битови миризми (дрехи, обувки предмети от дома), производствени миризми, миризми на почвата и растенията и др. Добре обученото следово куче е в състояние да диференцира миризмата по отделните компоненти. За приучване на кучето да работи по следа най-добри резултати се получават, когато в него се активизират агресивността към околните и способността да задържа бягащ човек. Едва след това то се пуска по следата на фигурант, който се е скрил от полезрението му. След откриване, кучето трябва да бъде оставено да се бори с фигуранта и непременно да излезе победител от схватката.

Обонянието на кучето може да бъде засилено изкуствено. В своите опити Мызников (1960) посочва, че остротата на обонянието при кучетата може да се повиши до известна степен при въздействие върху кожния анализатор (почистване на кожата с гребен преди пускане по следа) и върху двигателния анализатор (десетминутна игра на кучето преди пускането му по следа). Остротата на обонянието може да се повиши и чрез използване на някои медикаменти (Крушинский, 1946, 1960). Най-сигурно средство остава системното трениране на обонятелния анализатор като този процес започва, докато кучето е още малко.

4. Влияние на дразнителите при обучение на кучето.
Кучетата се обучават и използват в условия на околната среда, които постоянно се изменят. Тези изменения въздействат върху организма и предизвикват отклонения в поведението.

В процеса на обучение кучето постепенно се приучва към работа в различни по сложност условия. Силните или новите дразнители, които предизвикват изменение в поведението на кучето и го отклоняват от работа по сигналите на дресировчика, се наричат отвличащи. Степента на отвличане се определя от силата на отвличащия дразнител и от здравината на изработените в процеса на обучение навици. Дразнителите с отвличащ характер могат да бъдат външни и вътрешни. Външни дразнители са ненадейно появяване на животни или хора в процеса на работа на кучето, възпроизвеждане на силен, непривичен за него шум и др. Голяма част от външните дразнители, при постепенно и редовно въздействие върху кучето, престават да действат. Вътрешни дразнители са мускулна преумора на кучето, натовареност на нервната система, усещане за болка и др. Вътрешните дразнители оказват по-силно отвличащо действие, отколкото външните.