понеделник, 10 август 2009 г.

Диона

Диона е дванадесетият (от познатите) спътник на Сатурн.Открита е на 21 март 1684г от Джовани Касини.Носи името на дъщерята на Уран и на Гея,Диона забременяла от Зевс (Юпитер) и родила Афродита (Венера).Понякога този спътник е наричан и Сатурн 4.
Касини нарича спътниците на Сатурн,които той е открил Sidera Lodoicea или Звездите на Луи (Диона,Тетида,Рея,Япет).Касини ги нарича така в чест на своя крал Луи 14.
Средния диаметър е 1118 км,масата 1,096*10 21 кг,средната плътност 1,50 g/cm3,повърхностната гравитация е 0,022 m/s2,втората космичеста скорост е 0,5 km/s,Албедо 0,55,средната температура на повърхността е 87 К.


Физически характеристики

Диона е най-плътният спътник на Сатурн (като изключим Титан, чиято плътност се увеличава поради гравитационното му свиване). Тя е съставена основно от воден лед, но трябва да има и известна част по-плътен материал, като силикатни скали например.
Диона и Рея са много подобни. Имат подбен състав и разнообразен терен. И двете се въртят синхронно и имат различни водещо и задно полукълба.
Диона е съставена предимно от лед, но се предполага, че във вътрешността ѝ се намират значителни количества плътни материални като силикатни скали. Въпреки по-малките си размери, по строеж Диона наподобява Рея. Двата спътника имат сходно албедо и разнообразен терен, както и различни водещи и задни полукълба. Водещото полукълбо на Диона е покрито с множество кратери и е с еднородна яркост, докато задното полукълбо е покрито с мрежа от ледени хребети. Някои тях пресичат кратери, което издава, че са образувани сравнително скоро.


Кратери

На ледената повърхност на Диона се намират области, покрити с множество кратери, няколко от които са с диаметър, по-голям от 100 km, равнини с кратери, по-малки от 30 km, и ледени жили. Голяма част от областите с гъсто покритие на кратери се наблюдават на повърхността на задното покулбо и по-малко на водещото полукълбо. Учените считат, че в миналото на Диона преди няколко милиарда години някой от по-големите тела, сблъскали се със спътника, биха могли да го завъртят на 180° спрямо посоката на орбиталното му движение, разменяйки положенията на водещото и задното полукълбо.
Подобно на Калисто, на Диона липсват високи релефни черти характерни за Луната и Меркурий. Счита се, че причината за това е сравнително ниската якост на ледената кора позволяваща „свличания“ на материал.


Топография

Преди да бъде изследван от близко разстояние от Касини на 13 декември 2004 г., произходът на светлия материал на повърхността на спътника остава загадка. Единствената известна информация за материала е ниското му албедо и това, че е достатъчно тънък, за да позволи наблюдения на релефа под него.
Според една теория скоро след формирането на Диона, когато спътника е бил все още геологичски активен, са протичали процеси като криовулканизъм, довели до образуването на „жили“ по повърхността, съставени от кондензирал лед и скален материал. Впоследствие геологичните процеси са затихнали, но водещото полукълбо все още е било подложено на активно бомбандиране от метеорити, довели до елиминиране на жилите в това полукълбо и запазването им само в задното.
Според нови данни от Касини обаче жилите не са депозити на материали с вулканичен произход, а тектонични разломи и пукнатини. Все още обаче не е известно защо те се налюдават само в задното полукълбо.


Коорбитални спътници

Диона е коорбитален с Елена и Полидевк, Елена е разположен на водещата точка на Лагранж на Диона, поради която причина в миналото е бил известен и под името Диона Б. Полидевк се намира на задната точка на Лагранж.

В древногръцката митология Елена била амазонката, която се била с Ахил.
Открита от Лак и Лекашо през 1980 г.


Снимки на Диона
Сатурн
Планетите в Слънчевата система

0 коментара:

Публикуване на коментар


Free Blog Templates