вторник, 25 август 2009 г.

Динозаври с дълга шия

Най-големите,най-тежките и най-дългите сухоземни животни,които са обитавали някога планетата,били завроподите,които имали дълга шия.Тези странни същества имали също дълга опашка,компактно тяло,малка глава,предни крайници,обикновено по къси от задните,и нокът на първия пръст,много по-голям от останалите ( може би е служел за захващане на клони ).През 1986г.някои палеонтолози изкопаха кости от огромен завропод,наречен сеизмозавър (Seismosaurus,земеразтърсващ гущер),дълъг може би над 30 метра.Откриха също цели скелети на подобни по големина завроподи.Брахиозавърът например достигал 23 метра дължина и 12 метра височина,тежал колкото 12 африкански слона.Брагиозавърът ( Brachiosaurus ) и други гиганти имали крайници,подобни на колони,които издържали огромната тежест,но скелетът им бил много лек.Тялото им приличало на огромна бъчва и държали опашките си високо вдигнати над земята.Опашката на диплодока ( Diplodocus ) завършвала като камшик,с който се отбранявал.На други завроподи опашката завършвала като боздуган.
Странно,но факт

Изглежда,че завроподите умеели да плуват.Поредица от вкаменени следи показват,че диплодокът е ходил на предните си крайници.Вероятно е плувал във водата и си е помагал с тях,като се оттласквал от дъното.


Дълга,по-дълга,най-дълга шия

Като всеки бозайник съвременните жирафи имат 7 шийни прешлени.Завроподите имали между 12 и 19 като всичките били с опорни ламели,които ги правели още по-устойчиви.
Брахиозавърът имал малка глава,която обаче се извисявала на 6 метра над земята,колкото била дълга шията на животното.Предните крайници били дълги почти колкото задните,така че шията достигала още по-голяма височина.
Меменхизавърът ( Mamenchisaurus ) имал най-дългата шия сред досега познатите животни : достигала 11 метра.Животното едва я прегъвало,но изправяйки се на задните си крака,достигало до върховете на най-високите дървета.


По-дълъг,но по-лек

Диплодокът бил по-дълъг от брахиозавъра,но тежал една трета от неговото тегло,отчасти поради факта,че неговият скелет имал кухини,които намалявали теглото,но не и здравината.Неговата глава не била по-голяма от тази на кон,но шията достигала 7 метра дължина,а опашката - четиринадесет.


Силен но лек

Костната система с кухини и опорни ламели правела скелета на диплодока лек,но здрав.


Малка глава

Малката глава и уста подсказват,че диплодокът е прекарвал много време в хранене,за да насити огромното си тяло.


Дълги крайници

С помощта на дългите предни крайници този тревопасен динозавър успявал да достигне младите и нежни листа по върховете на дърветата.


Мощни крайници

Задните крайници на диплодока били като здрави колони от кости,които издържали теглото на червата и на опашните мускули.


Мускулеста опашка

Диплодокът бил по-бавен от хищниците,но неговите размери и силната му и тежка опашка го предпазвали.


Като камшик

Диплодокът бил в състояние да рани или умъртви хищниците с роговия връх на дългата си опашка ( 14 м ).


Стадото мигрира

Вкаменелости на оставени по земята следи (фосилни отпечатъци) и фосилни групи подсказват,че много завроподи живеели на стада и вероятно се придвижвали непрекъснато в търсене на свежа храна.По-възрастните пазели малките от хищници.


Достоен за Крал

През 1905г. американският милионер Андрю Карнеги подарил гипсово копие на доплодок на лондонския музей по естествена история,след като финанскирал разкопките на оригиналния скелет.Крал Едуард VII трябвало да разопакова най-големия подарък,получаван някога!
Били изпратени други 10 копия на скелета на различни музеи по света.


Още за динозаврите

0 коментара:

Публикуване на коментар


Free Blog Templates